Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивНиколай Стайковски

13.07.17 - 29.07.17 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Художникът  Николай Стайковски  е роден на 11 май 1956 г. в Плевен.                                       

Завършва  Художествената гимназия  в София през 1975 г., а от 1977 до 1981 г. следва в  Академията за изящни изкуства във Варшава, Полша  при проф. А. Руджински, проф. Х. Хростовска и проф. Е. Марковски. Образованието му е  прекъснато  от комунистическия режим в България за антисоциалистически убеждения.

През 1982 – 1983 г. учи  живопис при проф. Св. Русев, а през 1987 г. завършва  НХА в София (графика) при  проф. Г. Симеонов.  През 1999- 2001 г. е на следдипломна специализация  в Академията за изящни изкуства във Варшава при проф. Р. Стрент като стипендиант на полското  правителство, а през 2001 – 2002 г. – в Радомската политехника, катедра „Изкуство“ при проф. К. Визнер.

Член е на  СБХ  от 1994 г., на Ротари клуб – Плевен до 1998, после – РК-Троян, на Агенция ИЗА-Арт от 1998 и др.

Участва в много национални и международни  изложби. Над 50 са индивидуалните му вернисажи (графика, живопис, пластика, хепънинг) в България, Полша, Русия, Австрия, Словакия и др.

Лауреат е на награди, в т.ч. Втора награда на конкурса „Графика Варшавска“ – 1999 г. и специална награда на Съюза на полските художници – 2000 г.

Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ „И. Бешков“, Исторически музей – Плевен и др., както и в частни колекции у нас и в Европа. 

Голяма част от ранното му графично творчество  е духовно и тематично свързано с националното културно-историческо наследство. Това е реакция на отвращение към натрапената идеология на времето и към пошлото „изкуство“ на социалистическия реализъм. Великото минало и неговите реликви – енеолитната керамика и женски „идоли“,средновековните и възрожденски църкви и манастири, градове и крепости, герои и светци се превръщат в инспирация и творческо предизвикателство за този изключителен майстор на високопечатната гравюра с ярък и самобитен почерк.  Той ги пресъздава с изследователски трепет и преклонение към пластичните традиции, а автентичността и духовната значимост на тези „документи на времето“ са подчертани с прецизен художествено-документален подход. „За да си отговорим на въпроса „кво вадис“, трябва да обърнем поглед към Бога, към началото на пътя и да разчетем посланията на вековете. Човечеството прекрачи второто християнско хилядолетие, но разбрахме ли къде отиваме“ - пита той,с чувство за отговорност и тревога за бъдещето. Напоследък  картините  му стават все по-зрели и по- символични,  ярки, запомнящи се и разнообразни, с богата фактура и цвят, изпълнени със специфична маслена техника.  В цикъл “ Орфистази“  (храмови пози) художникът работи с архетипни изображения на човека, прости, цялостни и емоционални, а в  „Тракийска лоза“  оживява митологията на траките, нашите предци. Oсобено характерен и значим е цикълът „Рунически послания“,  където авторът използва руни (пиктограми и букви едновременно) и други древни символи, а картините, представляващи предмети на Красотата, на изкуството, се превръщат в предмети на Силата – в талисмани или мощни  енергийни програми,  променящи съдбата на индивида, за да се сбъднат неговите мечти и цели, т.е. смисълът на живота му. Творчеството на Стайковски е светло и позитивно, високо професионално, разбираемо и значимо като съдържание .