Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивКАТЕДРА 22 - изложба на Александър Сертев

Фотографии

17.09.16 - 28.09.16 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Една рота талантливи творци от три академии по изкуствата в разградската казарма през едно горещо лято на 1957 година.

„Годината е 1957. По заповед на Петър Панчевски, министър на отбраната от правителството на Антон Югов (и eдинственият българин с генералско звание в Червената армия на СССР - генерал-майор от инженерните войски !!!)  три  академии по изкуствата ще трябва да изпратят студентите, които са приети да следват, но не са отслужили военната си повинност, на летен лагер в Н-ското поделение в Разград. През двата семестъра бяхме изучавали по два следобеда в седмицата военно дело чрез така наречената „Катедра 22”.

Баща ми Стоян Сертев, втори цигулар в световно известния квартет Аврамов и майстор – фотограф на репродукции на произведения на изкуствата, сътрудничеше редовно на списание Български воин. Главният редактор на списанието ми издаде бележка, чрез която ми се разрешаваше да правя фотографии по време на летния лагер в Разград като кореспондент на списанието. Това бе постижение, една година след унгарските събития от 1956 и в момент от поредното влошаване на отношенията ни с Гърция и Турция. Тегнеше мрачна прогноза за предстоящи военни конфликти по границите ни. Предстоеше сериозна военна подготовка по линия на катедра 22, а по-голяма част от редовно служещите бяха изпратени в близост до границите.“

НЕОБИЧАЙНА ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯТА „Шипка” 6 – СОФИЯ

Голям яркоцветен плакат и необичайното заглавие „Катедра 22” събраха специална публика в Галерията. В плаката силно въздействаше войник, тежко натоварен с раница, пълна с книги. „Диамат”, „История на БКП”, „Политикономия” се четяха при вглеждане – заглавията на големия книжен товар.

При откриването на изложбата посетителите бяха беловласи мъже – художници, техните съпруги, артисти и музиканти. А авторът на експозицията – графикът, художник фотограф, а по потекло и музикант, многократно беше приветстван с ръкостискане, прегръдки и възторжени думи.

Названието на плаката и просторният текст бяха уместен елемент за вярното възприемане на изложените черно-бели фотографии. Те бяха изпълнени в разнообразни формати, а някои - в значително увеличени размери. Задължителната двугодишна военна подготовка за всички студенти  от „тогавашното време” е вероятно непозната за настоящите студенти в страната ни. Разбира се, и названието „Катедра 22” е неупотребявано днес и с неясен смисъл.

Документална изложба, историко-познавателна, интригуваща с подробности и забележителен хумористичен дух е тази експозиция, а и навременна в настоящия ни напрегнат, социално-политизиран исторически момент.

Чудовището война и в момента след Брекзита и големите, масови жертви на множество атентати по света остава смразяваща действителност на днешните дни, но документалистиката на наричаната тогава студена война отпреди десетилетия е показана в уместен подход – примес на точност, хумор и „възпоменаваща дидактика”, защото освен снимките тя предлага табели, лозунги, метални забранителни призиви като автентичност. Всички тези предмети връщаха посетителите – участници в „тяхното време” и те, тези знаци, имаха своето силно въздействие. За мнозина млади посетители те биха били само смешни, нелепи или изненадващи, но в цялостното възприятие на просторното място – „Шипка” 6, първи етаж – те бяха добре намерен и безспорен веществен факт на миналото.

Мисля, че историчността на изложбата „Катедра 22” е уместна и ярка проява за настоящия ни ден. В нея е заложено и нещо повече: тя, вярвам, непрограмирано, но точно допълва разнообразни настроения по повод „изминалото време”. Тя щастливо съвпадна с протичането на още две столични изложби  - „Образът на вожда” в галерията за социалистическото изкуство и с интересния, разнообразен подход на СГХГ под надслова „Следобедните часове на една идеология”. Интересното при това събитие в Градската галерия бяха известни писатели – наредители на изложбата.

В традиционното пространство за изложби в СБХ точната документалност, хуморът и „закачливи елементи” на българското ни „връщане – поучение” относно изминалото време беше безспорен, радостен и значим факт.

 

Дора Каменова