Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивSHORTLIST 2010

  • Награди Гауденц Руф. SHORTLIST 2010
  • Награди Гауденц Руф. SHORTLIST 2010
  • Награди Гауденц Руф. SHORTLIST 2010

Наградите за съвременно българско изкуство на Гауденц Руф или SHORTLIST 2010

04.10.10 - 30.10.10 | Изложбена зала "Райко Алексиев"

На 4 октомври за четвърта поредна година бяха връчени наградите за съвременно българско изкуство „Гауденц Руф”. Шестнайсетте финалисти от тазгодишния „шортлист” бяха избрани с помощта на обновеното жури на конкурса – Лоран Хеги, директор на Музея за модерно изкуство в Сент Етиен; Франция, Дарко Сенекович, изкуствовед от Цюрих, Швейцария; кураторите Весела Ножарова и д-р Мария Василева, както и художникът Правдолюб Иванов.


Събитието и съпътстващата го изложба от 2007 година насам постепенно се утвърждават като традиционни и придобиват институционално значение. За младите творци наградата „Гауденц Руф”, заедно с „БАЗА” постепенно се превърнаха в задължително стъпало към утвърждаването им като автори. С това неминуемо растат и изискванията на публиката и участниците в тях, защото наличието на база за сравнение предполага еволюиране в структурата и организацията им. Ето защо феноменът на подобни конкурси е толкова любопитен за българската арт сцена и повдига ред въпроси като например: доколко тези селекции представят някакви тенденции; как би могло такъв брой нееднородни произведения да бъдат подредени в залата така, че да звучат добре, или е  достатъчно, че ги обединява само конкурсът?
Когато едно събитие, като наградите „Гауденц Руф” се е състояло вече четири поредни години, можем спокойно да говорим за тенденции и изводи. Един от тях, който обикновеният зрител, следящ отблизо културния ни живот, може да си направи, е доколко тези номинации и съответно наградените стават лесно предвидими. Но нека първо надникнем в изложбата SHORTLIST 2010, подредена в галерия „Райко Алексиев”.


Тази година за утвърден автор журито номинира Гълъб Гълъбов, София; Даниела Костова, Ню Йорк; Иван Костолов, Пловдив; Владимир Митрев, София/Берлин; Десислава Морозова, София; Иван Мудов, София; Орлин Неделчев, Варна; Симеон Симеонов, София; Валентин Стефанов и Нина Ковачева, София/Париж; Симеон Стоилов, София. Наградата е присъдена на Иван Мудов, който е добре познат в българските и международните арт среди. В изложбата той показва два проекта. Единият е „Румънски номер”, който експозиционно е представен като звукова инсталация с 5 колони и счупени монети от 1 лев. В текста към проекта Мудов обяснява какво е „румънски трик” – монета от 1 лев се разчупва на съставните й части, а тайната как става това се разкрива на този, който заплати определената сума. В изложбата е представен само звука от пърформанса, а ако някой иска да разбере „тайната”, трябва да се свърже с автора. Събраните средства отиват за закупуването на произведения на изкуството, с които Мудов ще създаде собствена колекция. Абсурдността на тази идея всъщност олицетворява и дори осмива реалната ситуация, в която е поставено българското изкуство в отношенията му с частните колекционери.


Номинациите за млад автор тази година са Стела Василева, София; Велизар Димчев, Пловдив; Калоян Илиев – Кокимото, Варна; Кристина Иробалиева, София/Женева; Луиза Марган, София/Виена; Петър Минчев, Варна. Журито се спря на Стела Василева, която в началото на тази година дебютира със своята изложба „Формално” в рамките на платформата „Място за срещи” в галерия „Васка Емануилова”, в която авторката съвсем „формално” третира темата за труда. В селекцията на Гауденц Руф тя участва с две произведения от самостоятелната си изложба – „Шивачки” и видеото „Равномерно”, както и със серията рисунки „Слонът и неговите приятели”.


Това, което може да се каже накратко за тазгодишния SHORTLIST, е по-осезаемото присъствие на живописта, която се нарежда рамо до рамо със станалите вече традиционни за съвременното изкуство инсталации, обекти, видеа и т. н. Към нея се ориентират Кристина Иробалиева и Петър Минчев от младите автори и Гълъб Гълъбов и Иван Костолов от утвърдените. Друго, което неизбежно прави впечатление, ако сравним тази селекция с миналогодишната, е разнообразието на темите, към които се обръщат авторите. Докато повечето от работите в SHORTLIST 2009 можеха дори да бъдат групирани по теми и да очертават определени тенденции, тези от 2010 звучат всяка сама за себе си. Доколко тази характеристика на изложбата носи положителен или отрицателен знак е въпрос на това дали разглеждаме изложбата като извадка от изкуството днес, или сама за себе си. В първия случай разнообразието е добре дошло, а във втория – може да бъде сериозна пречка.


При организирането на подобен тип конкурси в България няма как да не се стигне до проблема, който аз по-горе нарекох „лесна предвидимост на номинираните и наградените”. „Фаворизирането” на автори от определени куратори с почти „институционално” значение е основна характеристика на българското съвременно изкуство, а присъствието им в журитата на конкурсите елиминира окончателно елемента на изненадата в тях. Монетата винаги има две страни – това може да бъде както мотивация за младите творци да принадлежат към тази „фаворизирана общност”, така и може да доведе до демотивация и обезверяване на тези, които са „извън”, и до своеобразно унифициране на другите, които са вече „вътре”. Въпреки това, всичко остава въпрос на личен избор.


Румена Георгиева