Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивСТЕФАН МАРКОВ

  • СТЕФАН МАРКОВ - Кей
  • СТЕФАН МАРКОВ - Горещ следобед
  • СТЕФАН МАРКОВ - Музей под водата

Ретроспективна изложба на СТЕФАН МАРКОВ „Другият свят”

17.12.10 - 05.01.11 | Изложбена зала "Райко Алексиев"

Един от знаковите автори в съвременното ни графично изкуство е Стефан Марков, определян като връзката между традиция и новаторство от съвременно гледище; той, с една дума, е непреходен.

Родом от Бургас, художникът завинаги увековечава интимната си връзка с морето, а изкуството му се превръща в негов собствен необятен свят. Хората, докоснали се до този свят, определят познанството си с твореца като истински късмет.

Една от тях е галеристката Олимпия Николова.
Някак си много тъжно е да се говори за Стефан Марков в минало време.
Покрай Стефан се научих и обикнах хартиеното изкуство, наистина беше заразителна готовността му за импровизация, да владее материала. Един от първите, които започна да прави ръчна хартия и отвори една врата в българското изкуство, защото сега вече много по-млади колеги работят с ръчна хартия и действително тези неща са много интересни.

Албена Спасова е от хората, имали възможност да работят с художника през последните години от живота му.
Колкото и патетично да прозвучи, Стефан Марков беше от последните представители на една изчезваща порода, беше борец за каузи. Години наред отстояваше идеята и има личен принос да се запазят литографските бази в България, това практически означаваше стимулиране и подпомагане въобще на цялото графично изкуство. Направи ми впечатление в едно негово последно интервю, непосредствено преди да почине през 2000 година, с какво топло чувство говори за СБХ, очевидно е гледал на тази организация като на един клуб от приятели и съмишленици. Изключително обаятелен разказвач, на мен винаги са ми правили впечатление неговите задълбочени интереси в областта на географията, корабоплаването... Имаше морско минало, понеже е син на капитан, той самият също е плавал с кораби, и това даваше отпечатък върху целия му нрав, включително и върху изкуството му. Обичаше да се разхожда по морски карти, да си представя морски битки. Последните му работи, от последните две години, са наистина един цикъл, който директно го отправя в полето на експериментаторите, в полето на изследователите в изкуството. Направи десетки превъзходни неща, които в момента са част от експозицията, основна част от изложбата, за която говорим. За мен беше много вълнуващо, когато ги видях преди броени часове по време на подреждането на изложбата.

Името на Стефан Марков, или както го наричали приятелите му Боеца, оставя следа в живота на много хора. Такъв е художникът Греди Асса.
Това беше човекът, който ми разреши да направя илюстрация към списание „Лик”. Никога няма да го забравя, тъй като такъв жест към млад художник, дошъл с едни рисунки от Плевен, е изключение. Бях толкова щастлив, че не знаех какво точно трябва да направя, след това се сприятелихме. После разбрах, че е от Бургас, после разбрах, че обича вертикалите и хоризонталите на морето. След това разбрах, че там в Бургас, всичко, което е виждал му носи някаква свобода. Имаше тъга към морето. Неслучайно неговите графики са морета, рибарски мрежи, рибари с тяхното отсъствие, обърнати лодки, миди, охлюви, рапани, които си слагаш на ухото и ги слушаш. Това беше другият глас на Стефан Марков. Глас, който така проникваше до дъното на душата. Толкова съжалявам, че не бях малко повече с него. После неговата съпруга разказваше неща, в които аз бях много, много отдавна убеден в неговата преса хартията, която остави, последните си литографии.

Искам да кажа на тези, които слушат и които могат и имат възможност да отидат и да видят „Другият свят”. Свят, в който Стефан Марков си махна шнорхела, за да потъне във Вечното.