Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивСЦЕНОГРАФИЯ

  • ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА СЦЕНОГРАФИЯ
  • ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА СЦЕНОГРАФИЯ
  • ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА СЦЕНОГРАФИЯ

ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА - СЦЕНОГРАФИЯ

29.03.10 - 09.04.10 | Изложбена зала "Райко Алексиев"

Една част от художниците, съставящи тазгодишната обща изложба „Сценография” са участници и в шумните сценографски изложби от 1986-89 г. Започвам с това припомняне, защото въпросите, поставени тогава, сякаш висят без отговори и днес. Става дума и за основния проблем какво е сценографията и какво е нейното място в театъра.


Всички знаем, че театърът е колективно изкуство, в което сценографията е една страна, но невинаги си даваме сметка, че относителната позиция придобива абсолютни стойности, когато общите проблеми се разгледат поотделно. В случая сценографската изложба за пореден път доказва, че изкуството на художника сценограф може да бъде водещо и че то безспорно е такова, когато се обособи специализирана изложба.
Организаторите Весела Статкова, Петър Митев и Иван Карев развиват своята кураторска концепция, така че сценографията може да бъде разглеждана и като самостоятелен художествен образ. Всъщност изложбата така и започва – с инсталацията на Венелин Шурелов и с огромната кукла на Елица Георгиева, а и така завършва – с видеопрожекции, които течаха по време на изложбата.


Изложбата „Сценография” показа над 40 художници, всеки от които със своя собствена специфика, образност и натюрел. Съпоставката с други подобни изложби от последните десетилетия потвърди, че днес авторският почерк може да бъде абсолютизиран. Впрочем това доказаха и наскоро изминалите индивидуални изложби в галерията на ул. „Шипка” 6, сред които и забележителната ретроспекция на Нейко Нейков.


В настоящата изложба са представени автори от различни поколения. За мен бе невероятно свидетелство за професионализъм участието на Чайка Петрушева, Ханна Шварц, Силва Бъчварова, Петя Стойкова, Невяна Кавалджиева, Надежда Митева, Мая Петрова и други от моята генерация, които наблюдавам в театъра от дълго време. В съпоставка с тях младите колеги показват приемственост и решителност, каквато новият театър у нас изисква. Ще ми се да вярвам, а и вътрешно съм убеден, че тази „професия”, която предизвика промените в културата ни преди повече от 20 години с изложбите си, сега предизвиква същностни и подобни като мащаб промени.

Димитър Грозданов