Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивТЕКСТИЛНИ РЕПЛИКИ

  • Пламен Хинков
  • Пламен Хинков
  • Пламен Хинков

съвместна изложба на НМБИИ, СБХ-секция „Текстил” Куратори НМБИИ: Дочка Кисьова-Гогова, Ирена Димова

01.04.11 - 30.04.11 | Пространства извън СБХ

Взаимодействието между музея и съвременното изкуство и диалога между музейния експонат и творбата на съвременния художник провокират идеята за тази изложба в Арт галерия НДК. Един процес, който разкрива възможностите, създадени от артистичната тъкан, още в началото на последната четвърт на 20 век, когато българските художници работят  предимно в традиционни техники и материали. Тогава те създават творби, които звучат актуално и говорят на съвременен език. Като част от колекцията на Националния музей на българското изобразително изкуство модерното текстилно изкуство в България има своя история.

През годините тя се обогатява с автори и творби и с нови моменти в развитието му. Новото се явява както в композиционно, стилово, така и в цветово отношение. Авторовите идеи, вплетени във влакна (вълна, памук, коприна, сизал, козина, юта), откриват безкрайността на текстилната нишка, а колоритът носи много от творческия заряд на художника.

Художественият текстил в България тръгва от промишлеността, през гоблена и текстилната пластика, отделянето й от стената към триизмерното пластично произведение, напълно отделено в пространството, до текстилните и видеоинсталации в днешно време. В тази поредица гобленът (стенният килим) - изключително ефектен като вид,  заема особено място. Яркото му присъствие в творчеството на художниците у нас е свързано с времето, в което текстилното изкуство бележи своя апогей. Това са 70-те и 80-те години на миналия век, когато авторите демонстрират умението си да използват традиционни техники, материали, а също и колорит, който да звучи актуално, да говори на съвременен език. От този период са гоблените на едни от най-изявените автори, със свой принос в развитието му, чиито творби са сред най-ценното в колекцията на НМБИИ – М. Върбанов, М. Йосифова, Н. Стойкова, Ил. Камбурова, В. Овчаров, Е. Иконописова, Цв. Петрова, Д. Балев, Вл. Овчаров, З. Мавродиев, Ев. Пирева, П. Петков, Ем. Абаджиева, М. Райнова, М. Калимерова, М. Киркова и много други.

Българската академична художествена школа със своя лидер в лицето на проф. Марин Върбанов /1932-1989/ отваря прозореца на познанието зa всички, които  минават през нея, всички, които творят в изкуството, в което живописта, графиката и скулптурата се превеждат на текстилен език, а цветът има живописни, графични и скулптурни внушения. Марин Върбанов е сред тези, които развиват усета и отношението на студентите към цвета и колоритните възможности на текстилното изкуство и ги обучават да правят живопис, графика, скулптура, видяна и пречупена през погледа на художника, усвоил езика на текстилната материя. Вълшебник в текстила, той има свой пластичен език, на който говори, и усет зa колорита, събрал в себе си родопски, странджански и балкански багри. Огромното дарование му позволява да обхване в творчеството си различни етапи от развитието на художествената тъкан и да определи десетилетия напред нейната еволюция.
Днес работата в традиционна техника и материал е трудно и скъпо удоволствие. Затова авторите  показват идеите си с нетрадиционни техники и материали. Те представят вижданията си, като отправят своите текстилни реплики към творбите от музея и демонстрират идеи в неконвенционална посока.

Художници в различна творческа възраст използват най-различни нетекстилни материи  и изненадват със своите произведения. Сред тях са А. Бояджиева, А. Маркаров А. Маринова, Зл. Андреева,  Цв. Явашева, М. Пъдева, Л. Димитрова, Н. Дечева, Я. Петкова и много други.
Тази изложба дава възможност за диалог между идеи и техните реализации в конвенционална и неконвенционална посока.

Дочка Кисьова-Гогова