Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивСТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

  • СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ
  • СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ
  • СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

Изложба - СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

01.12.09 - 31.12.09 | Изложбена зала "Райко Алексиев"

Стаената и лаконична визуалност на Станислав Памукчиев получава чрез изложбата „Хронотопи” непознати и неизследвани нюанси. Включването на видео-медията в пластичната цялост на образа създава възможности за известна наративност. Всъщност, цялостното творчество на автора предполага разказвателност, и по-точно автобиографичност зад привидната енигматика. Самият художник в текста си към изложбата подчертава, че: „Заявената артистична стратегия се съпротивлява на лесно достъпната и консумативна нагласа за култура и утвърждава разбирането за изкуството като себепознаване и себеразкриване”. Повече от склонни сме да повярваме на подобна програмност, защото още с първите си стъпки живописецът ни насочи към свят, изтъкан от проблеми и противоречия. Става въпрос за обективния и художествен свят, които се срещат и хармонизират само след дълъг процес на конфронтация.


Станислав Памукчиев е от авторите, които търсят актуални художествени средства, защото самият свят изисква това. Той анализира, премисля и избира действията си така, че изображението да ни информира за основните дилеми на човека. Става въпрос както за живота и нетленното, така и за ежедневието и вечното, за раждането и развитието, за признанието и съмнението и за всичко онова, което ни прави съчувствени. Той неслучайно избира нетрайни материали и подчертава тяхната възможност за виталност, защото самият живот е такъв. От друга страна, преднамерено опростява образа, за да провокира сътворчество у зрителя.


Изложбата „Хронотопи” е симптоматична и според мен футуристична за творчеството на художника. Без да се осмелявам да прогнозирам, очаквам от него следващата крачка да е голяма. Защото обещанието на тази изложба е отказ от всякакви компромиси. Разгледана в цялостния контекст на личното творчество, тя с нещо напомня периода преди години, когато Станислав направи преход от живописта към инсталацията. Тогава той пое риск какъвто поема и сега. Въпросът е накъде? А отговорът може би е навътре – там, където авторът винаги е намирал упование за творчеството си.

Димитър Грозданов