Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивКОСТАДИНКА ЦВЕТКОВА

  • КОСТАДИНКА ЦВЕТКОВА / На Пристанището
  • КОСТАДИНКА ЦВЕТКОВА

КОСТАДИНКА ЦВЕТКОВА /1929-2006/

18.11.09 - 06.12.09 | Изложбен център "Шипка" 6, София

През 1954 г. Костадинка Цветкова представя на Президиума на СБХ автобиография, която се състои само от два реда – кога е завършила и кога е участвала в обща художествена изложба. Тези два реда трябва да й послужат за кандидат-член на СБХ.
Близо 50 години по-късно срещах около галериите в центъра на София една добре облечена, красива и трудноподвижна дама, която с широко отворени очи наблюдаваше всичко наоколо и стеснително се усмихваше. Това беше Костадинка Цветкова. През 2001 г. художничката откри изложба на ІV-я етаж в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6. Тогава свързах дамата с живописта й – хармонична, жизнена и мелодична. Зад стилистиката на тази живопис прозира стройната естетика на Матис и най-вече един оригинален поглед към реалното и странен начин то да бъде трансформирано и оценено.


От изложбите си през 1976 и 1993 до края на живота си К. Цветкова показва последователност. По особеното е, че тези изложби, както и многобройните й участия в общи експозиции далеч не разкриват истината за автора. Още от дипломната си работа, както и в редица композиции, пейзажи и натюрморти от 50-те, 60-те и 70-те години тя се разкрива като автор, който отсява най-същественото, за да постигне характерното в една изключителна цветна и стойностна живопис. Много от това, което тя прави в този период остава скрито за публиката.
Непознати са и многобройните й рисунки, портрети и особено автопортретите й. В тях тя постига вглъбеност и усещане за самота, допълнена на втори план от разкази за натурата. В някакъв смисъл авторката отъждествява себе си с онова, което наричаме фон на картината.
Не по-малко странни са някои от рисунките – фигурални композиции с остри характеристики на ситуацията и типизиране на сюжета. Нямам обяснение защо тези рисунки не са преминали в живопис.


Костадинка Цветкова е била в кръга на Славка и Борис Деневи, Иванка Сокерова и др. – художници интелектуалци, всички с труден житейски път. Между тях тя изглежда най-светлоносна като живописна концепция.
Днес К. Цветкова е популярна с пейзажите си. Те са най-многобройни и върху тях тя разсъждава най-много в последните десетилетия от живота си. Вероятно търси начини да привлече, буквално да всмуче и да доближи зрителя до живописта. Тя създава от всеки мотив един картинен къс от своя Аркадия, където зрителят хармонира с образа. Всъщност това е нейното схващане за автономията на картината – фрагмент от огромния свят с концентрация на лична енергия и поетика.


Костадинка Цветкова е от онези забележителни български художници, които не натрапват на света внушенията си. Но колко добре би било да вникнем и да преживеем този свят на скрита материалност и лирика, на видими идеали и равновесие и колко упование има във вероятността той да бъде истински.
Днес творческият живот на Костадинка Цветкова е обвеян от мистиката на непознаваемостта – както е и с много други нейни съвременници. Сякаш над изкуството й тежи лаконизмът на ранната й автобиография. Общият поглед и непълната фактология насочват към авторство толкова дълбинно, сложно и разностранно, че изискват от тълкувателя му съответен анализ.

Димитър Грозданов