Съюз на Българските Художници / Изложби / Архивизложба - ГРАФИКА

  • ГРАФИКАТА – ПОСЛАНИК
  • ГРАФИКАТА – ПОСЛАНИК
  • ГРАФИКАТА – ПОСЛАНИК

ГРАФИКАТА – ПОСЛАНИК

22.10.09 - 11.11.09 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Тази година изложбата на секция ”Графика и илюстрация” прерасна в креативна инициатива, с нея залите на ул. „Шипка” 6 се превърнаха в европейски и световен адрес. Зад заглавието „Графиката - посланик” бе скрит състав, обхват и тематика на изложба без аналог в историята на българското графично изкуство. Предстоящото Международно триенале на графиката в София през 2010 отключи скрития творчески потенциал на гилдията.


Проектът се концентрира върху автори, получили признание в авторитетни световни форуми за графика, илюстрация и екслибрис . От десетилетия, ежегодно в различни точки на света български автори от различни творчески поколения стават носители на престижни международни награди в специфични по своя характер изложения. Чисто статистически за последните 50 години това са около 150 автори, което илюстрира факта, че няма друг вид  изкуство от съвремието ни, който да е печелил такова внушително международно признание. Затова организаторите на изложбата формулираха своята цел като желание да представят онези посланици на българската визуална култура, които са получили световно признание, да ги популяризират, както и да съберат, систематизират и анализират формите на графичното изкуство от тази гледна точка в представителна база данни.


Тук е мястото да споменем и да поздравим секция „Графика и илюстрация” не само за усилената работа, но и за това, че изведе своите намерения докрай и получи подкрепа от програма „Култура” на Столична община. И още, че тази градивна насока разбива инерцията на общите художествени изложби и предлага една добра алтернатива, от която и творците, и зрителите имат нужда.
Екипът, който работи по тази задача, е съставен от хора от секция „Графика и Илюстрация” и организаторите на Международното триенале на графиката.


В изложбата участват 110 творби от 110 автори.
Сред тях видяхме представители на различни творчески поколения. Ще споменем,  че първи носители на международни призове са художници, доайени на изкуството от 60-те като Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Симеон Венов, Христо Нейков, Златка Дъбова, Любен Зидаров и др. В следващото поколение пък влизат Любен Диманов, Михаил Петков, Виолета Гривишка, Христо Градечлиев... Хубаво е, че сред най-младите отличени са хора, които са завършили обучението си в първите години на 21-ви век или все още учат, като  Велико Маринчевски, Тодор Овчаров, Ран Манолов и др.
Това представяне породи много дебати в публичното пространство за достойнствата на идеята, за стойностите на показаното и т. н.
Например подреждането бе обявено за безлично, защото организаторите бяха предпочели азбучния принцип на подреждане на творбите в ходовата линия, при който се избягва фокусиране върху едни творби за сметка на други, в смисъл не се фаворизират участници. Той обикновено се използва при организиране на конкурсен тип експозиции на биеналета и триеналета и други периодични прояви и е особено подходящ за безпристрастно аранжиране.


Друга гореща точка се откри по отношение на наградените творби. Можем да съжаляваме, че не присъстват част от оригинално избраните в международните конкурси произведения. Разбира се, това веднага бе взето за противоречие с първоначалната идея на изложбата и стойността на експозицията бе обявена за нищожна. Причината за подобни липси е комплексна. Не можем да сме максималисти, когато една експозиция обхваща времеви рамки от приблизително 50 години. Една част от произведенията са загубени, друга през годините са преминали в собственост, която е трудно да бъде издирена, трети са притежание  на страната организатор на международната проява и е трудно да бъдат изискани обратно.


Вярно е, че показаните, заместващи творби само представят автора и маркират събитието като факт, вярно е, че има случаи, в които впоследствие избраната творба е под най-добрите възможности на даден автор, но това не сваля нивото на изложбата като цяло.
За подобно голямо събитие обаче не трябва да подминаваме техническите недостатъци в представянето. В част от табелите на произведенията липсваха датировки, както и имаше грешки в цитираните международни форуми и организации  - това също е изследователски недостатък.
Като завършек можем да пожелаем ретроспективният и образователен аспект на експозицията да бъде конструиран и изведен докрай в научния проект на проявата. Надяваме се изложбата да бъде основа за едно креативното начало и в бъдеще да получи онзи задълбочен теоретичен получи онзи задълбочен теоретичен преглед, който заслужава.

Марияна Аврамова