Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивАСЕН ВАСИЛЕВ И УЧЕНИЦИ

  • Асен Василев
  • Христо Тепавичаров

АСЕН ВАСИЛЕВ И УЧЕНИЦИ - дърворезба

02.06.09 - 16.06.09 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Навършиха се 100 години от рождението на професор Асен Василев. Несъмнени са неговите творчески приноси в осъвременяването на българската дърворезба, а като дългогодишен преподавател по резба в Художествената академия (от края на 40-те до края на 70-те години) той зададе начала, които неговите ученици развиха във времето, осигурявайки им жизнеспособност и мащаб. Достатъчно е да спомена сред тях художници като Антон Дончев, Кънчо Цанев, Борис Зографов, Ангел Стефанов, Емил Лунгаров, Иван Бубев, Стефан Шешев, Димитър Беров.
Названието на изложбата “Професор Асен Василев и ученици” потвърждава творческата приемственост, която точно за резбата е естествена като дихание. Сред заветите, които Асен Василев остави, лежи не само чувствителност към опазване на традицията, но и грижа за осигуряване на новите й попълнения. Професионалната и художествената приемственост, смяташе той, е част от историческата и културната задълженост на художническото резбарско съсловие. С други думи, изложбата е колкото израз на безусловен пиетет към Учителя, толкова и идея за знаково потвърдена традиционна и модерна приемственост.


Изложбата бележи активизацията на резбарското съсловие, което обхваща в орбитата си и по-млади поколения. Учениците на Асен Василев и учениците на неговите ученици успяха да задържат едно елитно ядро от художници и следовници, които дадоха плът на резбата като съвременно пластично търсене и като отношение към един традиционен занаят. Показаната ретроспекция създава творчески продуктивни възможности за вглеждане в онази свобода, която българската традиция е дала на предходниците на съвременните резбари.
Показаната колекция може по-широко да се осмисли и в общокултурен план. Тя поставя началото на “историзирането” на Асен Василев, на възприемането и преосмислянето му като историческа фигура за българското изкуство през ХХ век. Тази колекция е необичайна с представения дълъг период от седем десетилетия – от ранни работи на Асен Василев (от 1936-1937) през работи на негови ученици от 70-те и 80-те години, чак до днес. И макар че в концепцията на изложбата “историзиращата” и “актуалната” фаза в оценностяването на изкуството не са ясно разграничени, точно този подход откроява ясно монолитното дело на Асен Василев.


В досегашните ни познания личната и творческата история на Асен Василев започва с началото на социалистическия период (1944), с първите му участия в приложните изложби от 50-те години и с възстановената от него специалност “дърворезба” в Академията. Но през последните години попадах на различни архивни документи и артефакти от времето преди 1944 година, които показват формирането му като художник и майстор на дървото. Оказа се, че Асен Василев малко или много е бил свързан с някои от големите фигури в българското изкуство - Васил Захариев, Иван Пенков и други, които през 30-те и 40-те години осъществяват прехода от сецесионен декоративизъм към съвременно приложно изкуство. В този смисъл Асен Василев се оказва сложно формирана и рано изявена творческа фигура, която крие още неизследвани и непознати аспекти, които до голяма степен определят и стават основа на плодотворното му дело.
Предстои ни да преосмисляме и проявите на резбата след средата на ХХ век, които са на прага на собственото историзиране. Макар в нашите представи те още да ни изглеждат като “съвременни", от началото им ни дели вече половин век.

Виолета Василчина