Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивБИЖУТО КАТО „МИНИИНСТАЛАЦИЯ”

  • Боби Кръстев
  • Изложба на секция

Изложба на секция "Бижута" – БИЖУТО КАТО МИНИИНСТАЛАЦИЯ

22.04.09 - 10.05.09 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Ако доскоро бижутата (огърлици, обеци, гривни, пръстени и брошки) се наричаха с условното название накити – това, което ни представя секция „Бижута” може да постави под съмнение даденото определение, защото приложността на накитите е обикновено с идея за собствена свръхестетичност и оригиналност по отношение на формалните белези.


Сега това, което виждат зрителите, са малки форми, които имат амбицията да заемат по-сериозно поле в постмодерното време.
Бижуто или това, което ни се представя, е натоварено с изненадващи идейно-смислови акценти на елементи, работещи в друг порядък (пари, стетоскопи, снимки на полускъпоценни камъни, пластмаса, енергоспестяващи крушки, текстил, речни камъни и др.), т.е. имаме „ново” прекодиране на заобикалящата ни среда. Тези нови елементи не са подчинени на приложната естетика, а се налагат като нова форма на изказ.

Тази своеобразна инвазия на заобикалящата ни трафаретна реалност открива не символната, а буквалната актуалност на „естетическия” прецедент на всяка... инсталация.
Можем да определим като представители на тази неконвенционална тенденция в постмодерното изкуство (било то и приложно) художниците Борислав Кръстев, Николай Сърдъмов, Август Спасов, Антоанета Рамджулска, Богдана Топрева, Даниела Радоева.В останалите скъпоценни произведения на Борислав Цанчев, Иво Борисов, Владимир Николов, Златин Орлов, Красимир Кръстев и Жана Бошнакова.

Запазва се и достолепността със своеобразен артистичен привкус линия, на изкуството на Анжело Красини, а както и онази „любовна” игра на среброто, обгръщащо полускъпоценни камъни, кехлибари, мидички на авторите Елена Гюдюлева, Анна Гюдюлева, Кати Лазарова.
В изложбената зала присъства и ювелирната откровеност на природни форми (цветя и крилати животинки), вдъхновили художниците Йордан Цанков, Виктор Павлов. Не могат да се отминат и сребърните фини, футуристични, мрежести гривни и брошки на Димитър Желев и Жельо Желев, бялото сецесионско съзвучие на огърлие и обеци на Светослава Цанчева и старинно звучащите сребърни „цветолистия” на Владимир Радоев.

Това, което характеризира тази изложба, е плурализмът в авторските идеи, материали, техники и послания, които искат да се впишат в новите реалности. Да не забравяме все пак, че в древността торквата е тази, която е легитимирала социалния статут на човека.
Бижуто, накитът отново иска да завоюва нови социални изказности и това е съвсем логично!

Галина Петкова