Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивSIGNAL. Изложба на Людмила Магдалена и Косьо Минчев

  • Людмила Магдалена
  • Косьо Минчев

13.05.21 - 03.06.21 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Косьо Минчев и Людмила Магдалена за първи път се представят заедно в изложба, въпреки че са житейски свързани и обменът на творчески идеи вероятно е част от ежедневието им въпреки разстоянията и движението през океана. Или… вероятно не е. Косьо Минчев, който от 25 години живее в Ню Йорк, идва със скулптури, създадени там. Людмила Магдалена се занимава с фотография от 10 години и в тази изложба показва нережисирани образи, „образи в живия живот“.

Поредица от случайности доведе до едновременното откриване на две изложби на двамата автори в София – SIGNAL на „Шипка“ 6 и SON в One Gallery. Това дублиране се явява и един своеобразен пърформанс, в който непредвидено участват и улиците между двете галерии, докато зрителите с придвижват от едната зала към другата в очакване, да потърсят разликата, да видят нюансите в идеята на двамата автори.

В SIGNAL Людмила Магдалена е събрала фотографии с „женска чувствителност“, и въобще нарича цялата изложба „женска“ – сред фотографиите ще видим неин автопортрет, а една от представените четири скулптури на Косьо Минчев е неин портрет.

В One Gallery е изложбата с „мъжка чувствителност“ – между тях са автопортрет на Косьо Минчев и негов фотопортрет от Людмила Магдалена; представените фотографии са с „мъжки образи“, както ги определя авторката им.

Людмила Магдалена е родена през 1976 г. във Варна. Завършила е художествена гимназия и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Анимационна режисура“, в класа на Стоян Дуков. Занимавала се е с кино, телевизия и реклама (в тази творческа сфера е известна като Людмила Господинова). Участвала е във фестивали с късометражно кино, анимация и видеоинсталации, една от които е откупена от Националната галерия. Участвала е в арт каузи за опазване на природата. Спечелила е конкурс на Община Варна за идеен проект за паметник на Пламен Горанов, самозапалил се в знак на протест през 2013 г. 

От 10 години работи в областта на фотографията и първата й самостоятелна изложба „Вечен любим“ е през 2018 в галерия „Аросита“. Участва в групова изложба „Фотография след фотографията“ с куратор Генади Гатев в One Gallery през 2019.

 

Косьо Минчев е роден през 1969 г. Завършва Националната художествена академия. Той е един от най-видимите и дори скандални автори, свързани с дейността на групата XXL през 90-те. Известен е със своите провокативни ре-концептуализации на класическата живопис и скулптура. От 1997 живее в Ню Йорк. Той е излагал творбите си в цяла Европа и в САЩ, включително Херинген Кунстферейн в Германия, Дом Витгенщайн във Виена, Музея на изкуствата Куинс в Ню Йорк и Обществената галерия Бомонт в Люксембург. Изложбите му са обект на много публикации, включително The New York Times, Village Voice, Sculpture Magazine, Woxx, Zeitung vum Lëtzebuerger Vollek и D'Lëtzebuerger Land в Люксембург, в. „Култура“ и др.

По-важни негови изложби са:

1993 – Галерия „Сапио“, София

1996 – „Система“, Галерия „Ата-Рай“, София

1996 – M-6 Gallery, Рига, Латвия

1998 – „Художникът“, Галерия „XXL“, София

2001 – „Overabundance“, Галерия „XXL“, София

2002 – „Inwardly“, Observatoire 4, Монреал, Канада

2004 – „Sculptures“, Stefan Stux Gallery, Ню Йорк

2006 – „New Paintings and Sculptures“, Stefan Stux Gallery, Ню Йорк

2007 – Beaumontpublic +königbloc Gallery, Люксембург

2010 – „The Magnitude of the Lamb“, Beaumontpublic +königbloc Gallery, Люксембург

2010 – „Преминаването“, Галерия „Аросита“, София

2012 – „Erasing the tracts“. Stefan Stux Gallery, Ню Йорк

2013 – „Lambs and Landscapes“, Stefan Stux Gallery, Ню Йорк

2016 – „Coarse”, галерия „Райко Алексиев“ – СБХ, София

2021 – „Поетика на пространството“, групова изложба, Арт център Банкя

***

Васил Жечев за изложбата SIGNAL:

"Тлението, тлението, което ни следва с тихото настървение на кварталния хулиган, винаги там, винаги на хвърлей място, и който ни напомня с присъствието си за това, което дължим. Абстрактното задължение!

Задължението в лимита, в който се помещаваме тук. В който плътта бива победена и от нея ухае на смърт. И на страх. И на желание за близост. И на готовност за жертва. В името на интимността.

Нашето възкресение дири любовта, на която да се посвети и да излезе от света на тленното.

В цялото си упование за това отчаянието е обърнало поглед към чувственото и моли за последен шанс. А любовта е там, недокосната от времето, един тотем, иконичен образ, паметник на страстта. Един фетиш от желанията, които вече обаче са способни да съзидават. Да съзидават плът, форма и образи, личности, сурогати, проекции, желания, обещания, хиляди молби и прелестни мигове. Моделирани дори през свободната воля на колективното ни съзнание, което произвежда сигнали в ареала на културното ни обозримо. “

 

***

Свилен Стефанов пише по повод последната изложба на Косьо Минчев в галерия "Райко Алексиев" през 2016:

"За онези, които не знаят, през 90-те години Косьо Минчев беше един от най-видимите и дори скандални автори, свързани с дейността на групата XXL. Както всички от XXL (независимо дали живеят тук или в Америка) и Косьо Минчев днес е ориентиран към предметността в изкуството и този избор не е случаен, доколкото е свързан с осъзнаването, че доминацията на безкрайните деривати на „изкуството без тяло“ е една от най-несъстоятелните глобални манипулации от последните тридесет години. Но това в никой случай не е завръщане към някаква „традиция“ или локален „пластицизъм“, защото тъкмо Косьо Минчев бе един от тези които посочиха окончателната им несъстоятелност. По-скоро Минчев е типичен представител на друг модел артистично поведение, за което е характерна склонността да употребява всички видове традиции, включително концептуалната, но с цел да създаде произведение, присъстващо не като сянка на една или друга идеология, а с цялата грапавост, грубост, недодяланост и конкретност на своето материално присъствие. Това е възможностт за ново осмисляне на живот в изкуството, дори във фазата на възможно, напълно реално притежание на предмет на изкуството."

БНТ - Култура.бг, 17.05.2021