„Пътуване към приказната страна”
Изложба живопис
на ВАСИЛ КАРАДИМОВ

19 септември– 3 октомври 2007 г., Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

Ако четиридесет години са достатъчен срок да опознаеш някого, аз познавам Васил Карадимов добре. И като човек – един благ характер, и като художник – една голяма индивидуалност.
Основното качество на Васил е ясното съзнание за собствената творческа територия. Много рано той намери онези духовни измерения, които го занимават, и в които той може да разгърне таланта си най-добре. Като жанр, това е най-вече пейзажът, като стил – лирическата поезия на багрите.
Природният мотив е само повод да се създаде една приказна атмосфера, в която реалност и въображение взаимно се стимулират. Дървета, терени, небеса, къщи – това са само знаци, които дават видимост на една вътрешна действителност. Един свят, изграден по собствени закони, свят на постоянни трансформации, свят не толкова на форми, колкото на багри. Доминиращото присъствие на бялото отвежда отвъд видимата реалност – дали в света на чистотата или в света на блажените?
Мога да си представя чисто живописното изживяване на всяка картина от автора. Работата над нея е като екран пред външния свят, който рядко е толкова „бял” и в който този цвят често се превръща в своята противоположност. Докато си в картината, сякаш си опазен от очерняне и посивяване, живееш по нейните закони, вярваш в приказките, прислушваш се към поезията на вселената. Дори и преобладаващите малки формати на платната сякаш приканват към по-интимно общуване. А те позволяват на художника и една по-голяма концентрация на живописната и емоционалната сила. Ето защо картините на Васил Карадимов са лесно разпознаваеми в панорамата на съвременната българска живопис. А тъкмо това е сигурен показател за избистрена и утвърдена индивидуалност, за лично присъствие, за завоювано място в историята на новото българско изкуство.
Проф. д-р Иван МАРАЗОВ