ПЕТО МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА – София 2007

3 – 30 септември 2007 г.
Национален изложбен център за съвременно изкуство
"Шипка" 6

Фактът, че тази година Международното триенале на графиката в София се организира вече за пети пореден път свидетелства достатъчно красноречиво сам по себе си. Със съжаление трябва да констатираме, че времето, в което живеем, насочва усилията и енергията си към области на човешкото познание и на общественото битие до голяма степен чужди или далечни на изкуството. Не е тайна, че днешният ден в България не е особено благоприятен за развитието на духовната култура, на художественото творчество, определено загърбва хуманитарната сфера. В процеса на бурното преминаване от една обществена система в друга, на разместване на личностни и колективни пластове, на сериозни трусове в ценностни системи и мирогледни позиции, в епоха на криза на доверие, на цинизъм и груб материализъм, изкуството като че ли се е спотаило в някакъв скромен ъгъл на обществения организъм. Никой вече не очаква нито “красотата да спаси света”, нито пък художникът да промени социума. 
И все пак “Тя се върти!”. Значителните усилия по организирането на подобен крупен художествен форум като настоящето Триенале на графиката не са напразни. Те са оправдани от уверяването ни, за сетен път, във високото професионално ниво на българските участници, както и от желанието за  разширяване на териториите на диалога, за излизане извън рамките на локалните мащаби. Трябва да признаем, отново със съжаление, че интернационалните прояви от такъв характер напоследък съвсем не изобилстват на българската художествена сцена. Толкова по-ценни са подобни експозиции.
Визуално - пластичните изкуства и в частност графиката, по уникален и свойствен единствено на тях начин, продължават да регистрират, подобно на точен сеизмограф, определени душевни състояния на днешния човек. Включените в Триеналето творби обогатяват, разширяват, задълбочават и “хуманизират” нашите представи и познания за света – не само за “обективния” свят, но и за вътрешната вселена на художника. В ерата на тоталното доминиране на компютъра, на високите технологии, на мултимедийните средства и на глобалните политически и екологични предизвикателства, графиката продължава многопосочно да се развива и пряко или косвено да показва и обществен, и художествен рефлекс към всички тези аспекти от съществуването на съвременния човек. Тя живее и функционира в невероятно динамична и разнообразна визуална среда – множество бариери между “изкуство” и “неизкуство” дифузират, а между отделните видове и жанрове отдавна съществуват активни взаимопрониквания. На този фон, сякаш парадоксално, изпитвайки влияния и образни препратки от видео, фото, медии и Интернет, в същото време тя продължава да остава относително “затворен” вид изкуство. Затворен обаче не значи консервативен. Творбите, представени в настоящето Триенале ясно свидетелстват за това. Те ярко демонстрират и технологични новости, и опити за съвършенство на изпълнението като проба за автентично професионално майсторство, и най-накрая – но не последно по значение – свят, в който въображението на художника е напълно свободно да конструира и да “играе” с всякакви предметни конфигурации, с разнообразни визуално - пластични мотиви, с “абсурдни” или необичайни пространствени ситуации. За да ни напомни за сетен път, че образното себеизразяване и претворяване е неотменна антропологична функция на човека.

проф. Чавдар Попов