КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ

6 юли – 3 август, 2007 г.
Галерия - книжарница София Прес

Кои са културните слоеве, формирали собствената им идентичност, разкриват чрез своите творби 20 български и 20 американски автора в галерийното пространство на София Прес. Изложбата, озаглавена „Културна идентичност” е по кураторския проект на Брад Гуарино, който е и един от участниците в нея.
Брад Гуарино е роден и отраснал в САЩ. Преподава изобразително изкуство в университета на щата Кънектикът, в колежа Митчъл и в колежа за изобразително изкуство на академия „Лайм”. Получава редица престижни стипендии и награди в страната си. Интересът му към изкуството, напълно професионален в последните години, го води в България през 2005 г. През 2006 – 2007 г. е стипендиант на фондация „Фулбрайт” и се обучава в Националната художествена академия в София при проф. Андрей Даниел.
Проблемите, свързани с културата и нейните измерения са едни от основните теми, върху които работи Гуарино по време на престоя си в България. Но за разлика от участието му съвместно с Надин Цанов в изложбата „Паралелни светове”, организирана от Министерство на културата на Република България, посолството на САЩ и Българо – американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт”, където в своите творби той изследва културните конструкции на мъжествеността, това как мъжете се отнасят един към друг и това как те се справят с промените в обществото, в настоящата изложба Гуарино разглежда културата като споделена символична система от ценности, която е оформена от чувствителността и начина на живот на индивида. Авторът на проекта смята, че преплитането на субкултури и подгрупи в една общност някак си слива параметрите, по които можем да се самоопределим, независимо от това, че хората обикновено се идентифицират чрез професии, хобита, идеали, вероизповедание, потекло или социални групировки, към които принадлежат.
Съмишленици на Брад Гуарино в разплитане термина „културна идентичност” са 40 художника ( 20 от Америка и 20 от България ), от различни възрастови групи, занимаващи се с различни форми на визуалните изкуства, които, обединени от този проект, успяват да излезнат от собствените си художествени рамки и заедно превръщат наблюдения и отговори в малки произведения /23х31 см./, предимно от хартия. Ефектът, който се получава, е цялостно въздействие на изложбата, независимо от големия брой на участниците в нея, разнообразието от техники (смесена техника, бяло мастило върху фотография, цветна фотография, офорт, хартия с метал и акрил, акрил с коса, молив и паус, гравюра и преге на хартия, гваш и картон, цветен печат, дигитален печат) и различните концептуални решения при всеки един от авторите.
В работата на Светослав Недев „Вечната двойка” се преплитат женско и мъжко тяло сред резки цветови акценти, които изобразяват света като взаимодействие. А по-късно, когато животът динамично се разгърне, набъбват релефните очертания на културата, която Недев определя като модуса на взаимодействие на човека. Под „модус” той разбира средния път между необходимост и възможност. Оттам, културата е един непрестанен процес на добавяне и отнемане на стойности към и от личността или „едно постоянно търсене, намиране, загубване и защитаване на идентичност.”
Джоан Луонго не се връща толкова назад във времето, за да открие културната си идентичност. Тя се обръща към културната среда, в която е израснала и стига до първата организационна система, с която се среща – тази на ритуалите в католическата църква. В творбата й „Млада католичка от италиано – американски произход ( Христова невеста )”, която представлява бели ръкавици със зашити с черен конец пръсти, е съсредоточена върху загубата или загубата на утеха.
Луонго споделя, че когато прави опит да овладее тези си чувства, открива, че търси помощ в „натрапчиви системи и ритуали”, а именно тези на католическата църква.
Тук можем да посочим поредица от подобни примери, но имайки предвид големия брой на участниците в експозицията, ще се задоволим само със споменаване на техните имена: Александър Петков, Андрей Даниел, Анна Семерджиева, Антония Гурковска, Боян Добрев, Дойчин Русев, Елена Панайотова, Галя Георгиева, Георги Пасев, Ив Тошайн, Камен Старчев, Кръсте Господинов, Леда Старчева, Надин Цанова, Петър Цанев, Правдолюб Иванов, Слав Недев, Таня Пасева, Anthfny Pinata, Blake Shirey, Brad Guarino, Cara Vickers, Carey McDfugel, Christine Shank, Colin McMullin, Debora Muirhead, Diane Barcelo, Gus Mazzocca, Joane Luongo, John O’ Donnell, Kathrun Myers, Kristi Arhold, Mark Dixon, Nathan Lewis, Phillip Bunton,  Rhea Nowak, Sharon Butler, Ted Efremoff, Yolanda Petrocelli.
Надяваме се, че с този проект Брад Гуарино и неговите 40 съмишленици са успели ако не да дадат отговори, то поне да предизвикат въпроси по отношение на собствената културна идентичност на всеки един от зрителите. Ако някой е пропуснал изложбата в София, може да я види през септември в Alexi von Shlippe – Кънектикът, САЩ.

Теодора Илиева