Изложба “РАВНОВЕСИЕ” – куратор Димитър Грозданов

11-25 октомври,2007 г.
Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

В тази изложба бяха събрани съвременни български художници, родени под знака на везните. Този формален белег поставя въпроса: „Защо е такъв изборът”? Въпросът все още стои пред мен и отговорът се допълва с подробности и нюанси с течение на времето, уплътнявайки първоначалната аргументация. Впрочем, за пореден път си давам сметка, че един очевиден общ признак, който поставя под линия методите отеква особено силно при разчитане на отделните творби. Видимата общност разкрива една своеобразна метаморфоза и пресечните точки на идеите придават различен смисъл на творбите, независимо от това какъв е общият знаменател. В случая, известната ретроспективност на изложбата (участват автори от няколко творчески поколения с творби, правени в различни периоди), прави вариантите на прочит безкрайни. Става въпрос за това дали има приемственост и общуване между авторите, дали изложбата обединява обмена на идеи в нашето изкуство в последните десетилетия, или, подведена под общата очевидност на “Везните”, изкривява истината.
Далеч съм от мисълта, че художници, родени под един и същ зодиакален знак трябва да имат нещо общо като творци. Ако използваме като опора разсъжденията на Борхес върху живота на една творба, то и този път неговите изводи намират подкрепа: авторът не се ползва с предимство пред творбата, тогава, когато тя е изнесена в публичното пространство. Така всяка творба придобива универсалност и възможните внушения, които тя съдържа, могат да бъдат редуцирани от различни общи, концептуални признаци. В случая признакът “Везни” (или “Равновесие”, както беше наречена изложбата), не би трябвало да ограничи смислите на творбите, а просто да предостави един код, чрез който те да бъдат разгледани специфично. И колкото по-формален е този код или признак, толкова повече изложбата е освободена като асоциации и като възможни комуникации със зрителя. Така че тази изложба не би трябвало да бъде разглеждана с предразсъдък към формалната си общност, а да се потърси особеното значение на метафорите, които общият признак позволява. Класическото кураторско и праволинейно концептиране на изложбите тук е поставено на критика от гледна точка на пространствения модел, който изложбата изгражда. Почти нищо незначещата за изкуството думичка “Везни” просто формира един илюзорен център, от който различните идеи се съзират пространствено и от центъра навън. Кураторските проекти, дори когато са най-блестящи, акцентират върху линеарната приемственост на идеите.
Изложбата на Везните няма кой знае каква теоретична аргументация – нейната аргументация се състои в съпоставките. Тук може да достигнем до изненадващия извод, че тази изложба предлага един визуален модел на невизуални събития. Впрочем, основният патос да избера везните като общ признак е не това, че и аз съм роден през октомври, а че везните са единствената зодия, която не е жива, а е вторична измислена природа. Струва ми се, че в изложбата от поколението на най-младите (родени през 80-те години) до поколението на най-зрелите (родени през 50-те години) проличава един общ белег – белегът на промените, чиито граници са съответни на избрания визуален език. Бих използвал една подходяща интерпретация на Ролан Барт, който казва, че неговият творчески обект е рационализиран, но методът му не е. Пренесена върху везните, тази формулировка изглежда относително точна като обобщение. Именно “мотивиращото съзнание” обединява тази изложба от край до край, среща авторите от различни поколения и аргументира идеята те да бъдат събрани под един признак, независимо от визуалните разлики.

Димитър ГРОЗДАНОВ