33-та НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА КАРИКАТУРА

14 февруари– 06 март 2008 г., Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

Отдавна е известно, че думата, а и самото понятие КАРИКАТУРА, водят началото си от латинския глагол Carricare – ще рече товаря, претоварвам, подчертавам. Какво подчертавам? Естествено най- характерното и го натоварвам със значения и смислова изразителност за явления невидими с просто око, но не и за окото на одарените и талантливите. Без да е строго задължителен хуморът е също важна съставка на карикатурата. А какво е хуморът? Отново на помощ идва латинският език. Umori са живителните течности в организмите като например жизненоважната лимфа, бързаща да лекува засегнатата тъкан. Не случайно, говорейки  за карикатурата ще прибавя мъдрата мисъл, че на върха на човешката интелигентност стои чувството за хумор. Бих прибавил и още нещо. За чест на карикатуристите, считам, че те са най- последователните наследници на модерната епоха позната като РЕНЕСАНС и нейното верую „най-модерното в изкуството ще бъде винаги човека и неговия свят”. А карикатурата е точно това, няма абстракции, няма разни изми. Важен е човекът, неговите проблеми болки или радости и всичко от позицията на силна социална и политическа чувствителност.
От казаното дотук се разбира голямото значение на явлението КАРИКАТУРА, а трябва да се прибави и връзката с едно от великите открития на съвременната медицина СМЕХОТЕРАПИЯТА, като ненадминато средство за лечение на отпаднали духом.
Какво да кажем за поредната проява на българските майстори на карикатурата ? Убеден, че нашите карикатуристи са истински специалисти на смехотерапията бих ги обявил за заслужили доктори смехотерапевти. В смехоклиниката, обявена като 33 –та изложба на карикатурата, отлично се представят и заслужено са почетени смехотерапевтите  д-р Коста Драгостинов, д-р Стоян Дуков, докторите Алла и Чавдар Георгиеви, майстора на карикатурния портрет д-р Ивайло Цветков, както и докторите Генчо Симеонов, Любо Михайлов, Кути, Кайо и много други проявили се като отлични смехотерапевти начело със завеждащия смехоклиниката д-р Георги Чалъков /Чалъчето/. Бих искал да спомена всички, но ако имената им не са тук виновна е проклетата липса на място. Ще ми се да отправя един апел към обществеността за масово посещение и визитация на тази смехоклиника, защото само силните са способни да се надсмеят над бедите си. И всичко това абсолютно гратис.
Накрая ще споделя още нещо. В миналото съществуваше една мода в лозунгите „чрез еди - какво си, към еди - що си”. Примерно „чрез бодра песен към щастливо бъдеще”, или „чрез бира и телевизия към семейно щастие”. Ще се възползвам от този приом заедно с гениалната мисъл, че „светът е оцелял, защото се е смял”. И тогава, ако е късно да поставим на входа на смехоклиниката, наречена 33-та изложба на карикатурата мисълта, която ми идва на ум, ще я сложа като финал на това есе, а именно „чрез карикатура и смях, към световно оцеляване.” 
Иван Гонгалов