НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА СКУЛПТУРА

12 – 30 юли 2007 г.
Национален изложбен център за съвременно изкуство
"Шипка" 6

Традиционната вече за художествения календар Национална скулптурна изложба тази година е посветена на 35-годишния юбилей от създаването на галерията на „Шипка” 6. Отново по дефиниция очакваме, че културно събитие от подобен мащаб поставя в определен дискурс тенденциите в развитието на съвременното изкуство, както и динамиката на досегашната му хронология. Въпросите и отговорите, които се съдържат в настоящата експозиция, до голяма степен се предопределят от доста разнородната й конфигурация. Вглеждането във вътрешните й фокуси закономерно показва съществуването на равноценни естетически линии: от утвърдените конвенции на реалистичната образност до свободните експерименти на абстракцията и от интелектуалния материологизъм  на формите до концептуалните опити на някои от младите участници.
Наред с индивидуалността, характера и специфичната пластическа ориентация на 62-ма автори от различни генерации и регионални центрове, представените над 80 работи демонстрират и една очевидна привързаност към изразните възможности на материала, превърнала се в почти общ знаменател на изложбата. Скулптури, съчетали благородните камък, дърво, метал и теракота със смола, механични части и хартия, стъклопластики и керамични конструкции, показват до каква степен размяната на качествени характеристики е премахнала разделителните граници между изкуствата, в чиято основа стои пространственото формообразуване. По отношение на идейната концепция, работите създават също толкова многозначна среда, в която симулантно съществуват класически с ясната си визуалност, изчистено монументални или почти илюстративно – разказвателни пластики. В преобладаващия брой от примери, авторите се ориентират към вечната тема за символните стойности на човешката фигура, портрет или торс, отричайки перспективите на личната си изразност в примерите на модернистичната практика. В редица случаи обаче ( имам предвид кураторския проект „Неметални медални обекти” на Богомил Николов ) се разчупват общоприетите рамки на самия възглед за малката пластика или се достига до реално демитологизиране на представата за социалните функции на изложбените форми. Вероятно твърдението за „просветителското значение” на малкоформатната скулптура, направено навремето от Густав Паули и днес остава валидно за общество, подвластно в значителна степен на прагматичното си съзнание.

Бойка Доневска