Числото „МИСТИЧНО”, изложбата – реалност

Изложба на Секция „13”
31 октомври – 12 ноември.2007 г.
Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

За изложбата на секция „13”, открита на  третия етаж на галерията на „Шипка” 6 може да се каже, че е едно от малкото събития, даващи възможност на всеки, който обича изкуството, да покаже свои неща. Тя е характерна и с това, че произведенията, изложени там, имат задачата да не робуват на стари естетически постулати, а да се опитат да дадат на зрителя оголения нерв на онова изкуство, което обозначаваме с думата „неконвенционално”.
За да се развива то като такова,  е необходимо не само в максимална степен да се пребори с конвенцията „маслени бои – платно”, но и да преодолее догмите на нормативната критика, властвали у нас до края на 80-те години на миналия век.
Вътрешните импулси  на днешния концептуализъм, излъчвани от изложбените експонати, са своеобразен естетически бунт не само в тясно професионален, но и в  културно-социален план.
Ситуацията на обществен катаклизъм в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век, дала тласък на много нови търсения в днешното българско изкуство, се отразява и днес в творчеството на  представените тук автори.
Макар и разнородни като идеи и реализации – от бижутерията и накита, през обектите от силиконови подплънки  и кокосови влакна до  рисунки, допълващи фотографиите, те имат и нещо много общо, освен обединяващия ги заряд на концептуализма -  това, че носят в себе си „феномена на Пигмалион”: представените неща получават собствена енергия и действат върху сетивата на зрителя така, както и останалите проблеми, които той носи със себе си.
В тази изложба трябва да се обърне внимание и на още един  важен момент: сблъсъкът, който преживява днес човекът с електронната техника и виртуалния свят, който той с нейна помощ създава. Този виртуален свят става съвременен Минотавър, готов да погълне своя създател. Тази втора реалност е вярно уловена в работата на Венелин Шурелов (Sub Chat, дърво, ТV монитор, DVD, 200 х 200) . Тук се третира въпросът с кого всъщност разговаряме във виртуалното пространство – с човек или с машина.
Подчертаната материална вещественост на концептите, представени от  Бора Петкова („Находки в земята - симулация 1, 2  и 3”, кокосови влакна, камъшит, торф) ни дават нова представа за тънкия пласт култура, който така лесно може да бъде разрушен. Аделина Попнеделева, извоювала славата си на заслужен концептуалист с пърформансите, в които тя тъче ризи от коприва и пере мъжки ризи в кал, тук се представя с  два огромни транспаранта – размерите им са  350 на 75 см – наречени „Уличен транспарант” и „Ситуационен код”, с които авторката още веднъж ни напомня за визуалната агресия, в която е потопен съвременният градски жител.    Всъщност тази материалност преобразува концептите, представени на изложбата, като  нещо, което не само трябва да постави въпроси пред зрителите, , но да покаже решенията, както и авторските находки.    Философски погледнато – правилната визуализация на проблема е половината от пътя, който трябва да се измине, за да се стигне до отговора. Ценното е, че изложбата ни приканва да извървим тази оставаща половина.
На тази изложба много от нещата са фотографии, придобили нов смисъл на авторските дорисувания, направени върху тях. Такива са  „Фолк певица” на Боян Добрев; „Автопортрет – ефекти  без фотошоп” І , ІІ и ІІІ на Димитър Яранов; „Повелителят на мухите” и  „Убий звяра! Прережи му гърлото! Източи му кръвта” (фотография, 75 х 112) от Александър Вълчев; „Натюрморт” от Любен Костов;  „Париж - екстаз и прилепление” (диптих, фотография, 30 х 25) на Людмил Лазаров; “Общ гроб на българското изкуство” (инкджет принт, 100 х 160) на Расим; “Intro” (2 бр. кадри от видео фотография, 13х18) на Тони Христов. Действената и  доказателствената сила на фотографията помага на зрителя да почувства още по-дълбоко авторските инвенции, а деликатното „довършване” на работата на фотографа подчертава техния непрекъснат диалог със зрителя.
В заключение ще кажа, че каквато и да е представата на всеки един от художниците, взели участие в тази изложба, събрани заедно техните „обекти”  пресъздават едно убедително и почти  загубено в съвременното изкуство чувство за художниците като свободни хора, като най-ценното е, че изложбата съумява да предаде това чувство и на зрителите.

Юлиан МИТЕВ