ШАНСЪТ НА МАРГИНАЛИИТЕ - Георги Георгиев, Венета Захариева, Арслан Ахмедов, Явор Василев

14 - 26 февруари 2008 г., Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

Проектът “Четвъртъкът на маргиналиите” би могъл да се нарече необичаен или от някаква гледна точка да бъде оценен като сензационен, но мисля, че на практика това е един много добре осмислен като социални проекции и художествен резултат опит, който е и образец за функциониране на изкуството в съвременността. Пълноценният характер на акцията – на първо място постигнатото като качество на фотографските  изображения - и не на последно, обстоятелството, че целият този жест се споделя публично като изложба в две съвършено различни пространства - Централният затвор и Галерия Шипка 6 – доказва добрата съдба на проекта. Идеята на Георги Георгиев заедно с неговите колеги Венета Захариева и Арслан Ахмедов да осъществят “Четвъртъкът на маргиналите” именно сред хора лишени от свобода, общувайки с тях и стимулирайки ги и те да снимат - в общуване, опознаване, фото сесии и т.н. явно е бил процес във времето и смисъла на това съвместно случване. Затова колкото и тримата фотографи да имат собствен почерк, колкото и своеобразни да са снимките на затворниците, аз не бих разглеждал работите им поотделно, а като един комплекс от отношения, който довежда до факта на изложбата. Затова предпочитам да мисля за нея в много по-общи категории отколкото само като за изложба – мисля я като метафора за среща на два съвършено различни свята.
Лишените от свобода или условно казано практикуващите по принуда несвобода, тези които изтърпяват някакво наказание, независимо от продължителността му съзнават може би много по-добре от хората, които са свободни, че в живота връщане назад няма. Онова, което се е случило се е случило и толкоз. Остава само човешкото измерение напред – надеждата, че бъдещето ще донесе светлина. Онази, сред която например християнството ни казва, че всички ще възкръснем някога след смъртта си. Или онова, в което уверява будизма, че всеки човек дори и да е извършил най-големи престъпления има шанса ако се осъзнае да стане Буда, дори в последния ден на живота си. В човешки план връщане назад няма, но осъзнатата осветена радикалност на бъдещето е винаги пред нас. Практикуващите визуални изкуства, в частност фотография от своя страна знаят, че образите не подлежат на обжалване, защото създадени веднъж остават непроменими. В естетически план обжалване няма, защото или има стойност или не – всичко зависи от съзнанието на артистите. Така изображенията, които се запазват такива каквито са били запечатани в случая с “Четвъртъка на маргиналите” остават регистрация, документ на времето –  проекцията на човешкото в бъдещето. Тримата фотографи, всеки чрез своя метод, запечатват пространството на несвободата, предметите в него, както и разбира се хората обитаващи това пространство с техните мисли и проекции в бъдещето.
Мисля, че в този план на докосване между мястото наречено Централен затвор и съвременната фотография, практикувана от Георги, Венета и Арслан се съдържа особената красота на проекта “Четвъртъкът на маргиналиите”. Без големи претенции и мании в чисто човешки план като ангажираност – срещата на  двата различни свята им донася взаимно много смисъл. Може би тази среща иска да ни напомни още веднъж, че след четвъртък винаги идва неделя. И, че да си маргинал означава, че имаш шанс.
Руен Руенов
P.S. Проектът Четвъртъкът на маргиналиите стартира през лятото на 2007 г., като тримата фотографи проведоха няколко фотосесии в Централния софийски затвор. Същевременно те стимулираха и затворници  с интерес към фотографията да снимат. Проектът бе открит на два пъти на 07.02.2008 в ротондата на Софийския затвор с шумен пърформанс с участието на барабаниста Никола Табаков, второто откриване на изложбата беше на 14.02.2008 също с пърформанс, но в нов вариант в галерия „Шипка 6”.