„Спомен за родителите” – юбилейна изложба на ГЕОРГИ КЬОСЕИЛИЕВ

13 - 31 март 2008 г. ,Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

От 13 до 31 март 2008 г., на първия етаж в изложбената зала на Центъра за съвременно изкуство, бяха изложени 102 платна от Георги Кьосеилиев. Изложбата бе посветена на 100-годишнината от рождението на родителите му. Техните акварелни портрети бяха също и своеобразен акцент, показващ пред зрителя не само синовната обич, но и уважението към рода и фамилната история.
Като критик за мен няма съмнение, че животът на художника, освен в неговото творчество, се реконструира и в дискурса. В тази връзка най-иманентният художествен жест на Георги Кьосеилиев е неговата актуална изложба-посвещение. Към този жест, можем да причислим както словото, произнесено от П. Вучков при откриването, така и текста на поздравителната телеграма, изпратена от Президента на Републиката до художника, и освен това -   хумористичното стихотворение, посветено на майстора, прочетено с патос и вдъхновение от В. Чаушев.
Изменя се светът, изменя се и погледът на художника – този факт се отразява и в тематичните полета, които ни представя Кьосеилиев на своята изложба.
На първо място тук трябва да поставим многофигурните композиции, посветени на исторически сюжети, в които авторът отразява героичното и лиричното в наследените от древността исторически митологеми – „Хайдути на пусия”, „Изворът на Белоногата”, „Боянският майстор”. Това са все работи, в които художникът се представя пред нас не само като вещ познавач на композиция и детайл, но и тънък сърцевед, умело играещ на такава съкровена струна, каквато е националното съзнание на зрителя.
Няма как да не отбележим една особеност, която би трябвало да порази познавачите.  За част от многофигурните си композиции авторът предпочита такава техника като акварела.  Техника трудна, понеже изисква голямо умение при боравене с водните бои, а също и бързина на изпълнението. При това не ескизност, не просто експеримент, или проучване на темата, а пълнокръвна многофигурна композиция, представена пред зрителя в цялата си дълбочина и блясък. Представена остроумно и с познаване на нещата. Квалифицирано задоволяваща художествения вкус на просветената част от обществото.
Второто тематично поле са портретите.  Тук веднага при подбора на експозиционния материал стават ясни две особености – огромният възрастов диференциал на портретуваните персонажи.   От тондото „Ася”, в което ни гледа невръстното момиченце на около 3 годинки и „Вики” - дете на видима възраст около 5-6 години, което е изобразено с притихнало на коленете му куче. След това могат да бъдат видени портрети на хора в младежка, зряла и старша възраст. За всеки един от портретуваните е намерено както възможно най-репрезентативното композиционно решение, така  и колористичното изграждане на образа, за да му е ясно на зрителя, че художникът открива ония черти, показващи човека като земна проекция на небесното предначертание.
Втората характерологична черта е изобразяването на ръцете. Тях художникът смело превръща във „второто лице на човека”. Дори там, където те са скрити от широкия ръкав на дрехата, художникът постига същото внушение, както и при другите портрети. Особено внимание е обърнато на прическата и детайла, за да може зрителят да се любува на изобразените персонажи и тяхното обкръжение.
Следващото тематично ядро е голото тяло. Тук ще припомним, че Георги Кьосеилиев е един от признатите майстори на този жанр в българското изкуство. Авторът показва обаче, че не само се е учил от своите учители. Тук виждаме не само генеративната автоинтерпретанта, повлияна от актовете на проф. Никола Ганушев, но и ползването на алегорията  (изображението на котката като лунарен символ), отворените прозорци и сцени на третия план, даващи пълнокръвен живот на актовите платна. Картините му „Копнежи”, „Голо тяло”, „Унес” могат да бъдат посочени като образец на изграждане на този толкова провокативен жанр, както в структурно, така и в колористично отношение. Символът, алегорията, трудно постижимата сплав между реално и мистично, дадена ни в неговите актови картини, разкриват пред нас света на художника като свят на деликатност и очарование.
Пейзажът и натюрморта са представени с една дузина кавалетни творби, разкриващи пред нас както изумлението на  художника от багрите на цветята, така и умението му да доведе до зрителя тяхното богатство от цветове и нюанси, съчетание на багри и фактури, с които природата ни изненадва на всяка крачка.
Другото тематично ядро е свързано с любовта на твореца към балетното изкуство. Поклонникът на Терпсихора ни показва нейните адепти не в момента на създаване на танца, а след него. Тук авторът представя пред нас своите разбирания за последствията от творческия труд. Умората владее всяка фибра от тялото на балерината, но пред нас в нейния портрет е както радостта от сътвореното, така и тъгата по мимолетността на неуловимото.
Разбира се, че  творчеството на Г. Кьосеилиев не е ограничено изключително в показаните на изложбата тематични ядра. Представеното тук ни  напомня, че художникът крачи по собствена пътека в изкуството – нещо, което са орисани да правят единствено избраните.

Юлиан Митев.