ДРУГИЯТ ЕГИПЕТ на Андрей Даниел

Галерия книжарница „София прес” (22.10-23.11.2007)

Срещата с различна култура, религия и етнос, обитаващи земя с наследени художествени пластове и богата история, земя в която миналото, настоящето и бъдещето се размиват едно в друго и се губи усещането за време, се явява един от най-силните катализатори в творчеството на всеки артист.
Резултат от подобна среща е и настоящата изложба  - „Завръщане в Египет” на  Андрей Даниел в галерия книжарница София Прес. В нея са представени последните творби на художника, провокирани от реалното му участие в Биеналето в Кайро. Впечатленията си художникът е събрал в 18 работи - акварел, колажи, живопис, свързани визуално и идейно помежду си и обединени в цикъл, който отразява една доста „изненадваща” творческа реакция на почувстваното и видяното там.
Това са редица символични сцени и обекти, древни легенди и схващания за устройството на света , все неща свързани с Древния Египет, които, превърнати в обект на визуална интерпретация и пречупени през парадоксалния артистизъм на художника, придобиват един по – необикновен контекст.
Извадени от действителната среда и време и потопени в атмосфера, напомняща мистичен сън, всичките ни познати представи за пустинята, пирамидите, йероглифите, фараоните и техните многобройни богове са преобърнати и разиграни в най - неочаквани сценарии. В „Много вероятен пейзаж” например, пирамидата на Джоса не само е попаднала до Хеопсовата, където не й е мястото, но се е и катурнала с основата нагоре. Въпреки това, тя седи толкова естествено на фона на останалия пейзаж, че човек започва да се чуди дали не е така от векове.
На пръв поглед не на място изглежда и миниатюрното изображение на малко момче с червена бейзболна шапка, изтърколило се сякаш от нищото в „Някои пустинни феномени”. Фараоните и застиналите по канона статуи в някои от останалите работи, са усмихнати, сякаш участват в някакъв налудничав скеч. „Портрет на камила” също ни изненадва с внушението си. В него камилата е застинала в горда и изящна стойка, сякаш дълго и кротко е позирала на художника. По подобен начин е представен и образът на пустинната камила, в останалите творби, където той е превърнат в поредица от двусмислени изображения. Парадоксално е, че всички тези визуални предизвикателства имат една обща цел и тя е максимално и обективно преоткриване на противоречивата действителност. Така зрителят, който също бива въвлечен в този процес на преоткриване, разбира, че това не е пътуване, а по-скоро завръщане, едно повторно посещение на Египет – този път през невероятното въображение на Андрей Даниел, който ни предоставя уникалната възможност да усетим емоционалното и духовното въздействие на тази земя, да се вслушаме в тихата светлина, която изпълва платната му и да се вгледаме навътре в себе си, където ще открием един „Друг Египет”.

Теодора ИЛИЕВА