БЕС - Изложба на МОНИКА ПОПОВА

21 март - 09 април 2008 г. ,Национален изложбен център за съвременно изкуство", София, "Шипка” 6

Изложбата на Моника ни въвежда в знаци и образи.
Това са послания, които трябва да се разчетат. Обикновено предпочитам да гледам картините, а не да ми ги обясняват, защото смятам, че произведенията носят пряката си информация сами за себе си и че оставят автономна следа извън интелектуалните и логични послания на твореца.
Но тъй като трябваше да открия тази изложба си позволих да поговоря с художничката, за да ми разкаже, разкрие и преведе своите творчески намерения.
Бях притиснат от информация за лични събития, сънища, за човешки комплекси, страхове, за тъмните и светли страни от живота й, за любовта й към Стария Египет с неговата история, религия и изкуство.
Да, в някакъв план всичко това, което тя ми разказа е част от нейните картини, белег на образите, които рисува, но все пак остава като словесна информация.
Затова предлагам да се върнем към картините и да забравим за Моника. Оставаме при образите и те започват да ни говорят. Това са картини с рисунъчна характеристика. Рисунката, в нейната най – първична нагледност е изразена графично и отчетливо. Рисунката като разголен контур е най – прекият вик на художничката. Това е нейният спонтанен израз, израз на емоцията, на истината като огледало, в което тя поглежда и търси необходимото потвърждение, че това е тя.
Рисунката не следва баналния ход на външната прилика, а Моника търси прилика със самата себе си. Затова понякога образите са изведени искрено, по детски наивно – или с грубата експресия на деструкцията, или с добре нарисувани хармонични детайли, или с колажни рисунъчни заемки – например от староегипетската иконография.
Цветът в картините е по- скоро пасивен. Той не носи белега на пластичната самостоятелност, а е винаги цветна подложка към рисунката.
По този начин чрез цвета Моника успява да изрази по- пряка емоционална характеристика на отделните части на картинното поле. Картините излъчват енергия на изключителен спонтанен талант, съчетал в себе си женствена виталност и мъжка воля.
СВЕТЪТ И НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА НА Моника са изпълнени с еротичен привкус, бих го определил като нейна житейска философия. На това тя основно гради своя мироглед и естетическа нагласа. Картините и носят тази психична вълна. Еротиката е част от душевната й хармония, част от любовните и копнежи, но това е и израз на тъмното и светлото вживота й, на страховете и грехът като осъзната мъдрост.
В тази изложба Моника извежда интересен композиционен похват. Тя заснема готовата картина и поставя черно – бялото копие до цветния оригинал. По този начин доразвива творческия си замисъл, завършва композицията и затваря абсолютно картинното поле.
Моника е изключително талантлив художник. Спонтанност, разголена искреност и магнетизъм изпълват пластичния език на твореца в тази изключително интересна изложба.