БИСЕРА ВЪЛЕВА, изложба „Сезони"

10 юни - 10 юли 2008 г., галерия "София прес"

Изложбата се състои от маслени живописни платна и голямоформатни рисунки. Годишните времена са представени като пейзажи или, по – скоро, като детайли от пейзажи, като close-up части от очаквания, надежди, емоции.
В този близък план лятото е пясъчен замък. То е ивицата между сушата и водата, която  изсъхва и отново става мокра, по която стъпките са ясни до следващата вълна, а отраженията са цветни и материални и единствено важни до следващия залез (маслени работи). Лятото се събира в една зелена ябълка в ръката на момче (голямоформатна рисунка).
Есента е цветна и последна преди обобщението на зимата. Това са късните „висящи градини“ на опустяващи паркове и на „есенни спомени“ от отминали пътувания – измислени пътни бележки, капани за спомени (маслени работи). Тя е свита котка в краката на жена, на сънуваща жена, на нарове, на безвремие (голямоформатна рисунка).
Зимата запечатва, доизмисля и обезсърчава висящите градини, царевичните полета, а може би повтаря и разкрасява миналото и очакванията, като екзотичен плод в късен следобед, отразяващ се в гърба на момиче (голямоформатна рисунка).
А пролетта...тя е течащите води - зелени, прозрачни, капещи...Тя е очакването и за нея няма рисунка, защото материализирането на очакването създава реализация, но разрушава емоцията...”