РУМЕН ЛАПТЕВ – съвместна изложба на СБХ и банка „Пиреос” АД

21 май - 04 юни 2008 г., Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

За приятелите и тези, които харесват картините на Румен Лаптев, тази изложба бе дълго очаквана. С рядкото показване през годините на отделни платна, Румен поддържаше любопитството към своето артистично дарование, към рано заявената и отстоявана позиция за живопис и картина.
Днес, в тази изложба може да се усети вътрешната температура на едно артистично живеене вътре в лоното на самата живопис, живеене в скритата мистична вибрация на цвета, на пластическата материя. Да се усети последователното извеждане на избрана посока на творческо търсене, на съсредоточеното следване на път, който се мотивира дълбокото пристрастно, съкровено преживяване на живописта.
Във времето, Румен Лаптев защитаваше своя артистичен възглед с вяра в сугестивната сила и възможностите на чистата живопис, да активира емоционалното и духовно движение. Качествените характеристики на авторовия почерк, търсят очертания в традицията на българския и европейския пластицизъм. Изкуството на Румен Лаптев, се извежда от вживяването на живописта като саморефлексивна, самопораждаща се и самодостатъчна същност.
Изложбата в своя съдържателен, концептуален център, поставя самата живопис, проблематизира и разпознава като обект нейната сугестивна, сетивно пластическа активност.Крайно абстрахирани, тези картини постепенно се отместват, отлъчват от визуалната илюзия за конкретна вещественост и пространственост, за да постигнат синтез на живописно–пластичен идиом, с чисто емоционално–психични и духовни внушения. Х. Рийд дефинира този процес като „Дискредитиране на предметите като аспект на реалността и поставяне на тяхно място абстрактния образ, който художникът представя като „открита” или „съществена реалност”. Красивият и утопичен проект на модернизма бе преживян с колективен патос преди близо 100 години. Днес във времето на свръхтехнологиите и визуалната среда, изцяло доминирана от свръхагресията на движещите се, дигитализирани образи, отстояването на такава позиция е въпрос на концептуален избор, на лична митология. Днес, да вярваш в живописта, във възможността на изкуството да сублимира духовна сила, е аристократично-консервативен възглед, самовгледан в своята херметичност, който настоява за „високия текст”, защитава като същностно търсенето на нов хоризонт, на по-високи онтологични измерения.
Картините на Румен Лаптев са чиста живописна реалност, изпълнена с изтънчени, субективни, емоционални и духовни преживявания. Крайно абстрахирана реалност, която се превръща в личен автопоетичен сюжет.
 Творческите търсения на художника, извеждат структурните елементи на определен пластически синтаксис, като променяйки интензивността и вариантността на цветни хармонии и контрасти, на тонални и фактурни съпоставки, постигат активността, многообразието, богатството на експресивни и поетични внушения.
 Завладян от мистичната пулсация на живописната материя, Румен иска да убеди и себе си и нас, че извън конкретното и крайното има измерения, които се постигат само в артистичното вълнение, в екстаза на творческото пренасяне, с упованието за един по-висок, абсолютен смисъл. Измерения, в които естетическата стойност е нравствен коректив, емоционално и духовно движение.
Днес, тези които виждат в живописната плът, които чуват звука на цвета, дишат в пластическото пространство – са истински дарени.

Станислав Памукчиев