ЙОРДАН ПЕТРОВ, ретроспективна изложба

27 май - 06 юни 2008 г., изложбена зала "Райко Алексиев"

Напоследък с колегите обикновено случайно се срещаме или при откриване на някоя изложба, или при изпращане на все по-малко оставащите набори...
Нямах на представа какво прави, какво работи последните години Данчо Петров. Модерните технологии и компютризацията до голяма степен изместиха модерната класическа представа за плаката и всички сродни приложни дейности, които сега наричаме дизайн.
Мисля, че познавах това, което беше правил Данчо Петров. Автор, който в цялостното си творческо поведение беше извел плаката над временните му функции до трайните мерки на изкуство от висока категория. Творец, който разбира и владее символа в неговото непреходно значение, от идеята до нейното същностно знаково материализиране като художествено внушение.
Всичко при него, всички елементи на пластическия израз са подчинени на идеята – доведени до един категоричен и ясен синтетичен език. Не знам какво и какви следи в претенциите на утрешния ден ще остави българският плакат – но искаме или не – винаги ще ни стряска тази зловеща военна крачка от плаката „Помним”. За съжаление, след толкова години, прекалено актуален се оказа и днес...
Неподготвеността за случая обаче се оказа друга! Не знам кога и от колко време тази колкото нежна, толкова и обсебваща изкусителка живописта се е настанила в сърцето на Данчо Петров, но днес сериозният майстор на плаката се е оставил в стихията на нейните греховни страсти. А те започват от определеността на природата, за да се развихрят в една нефигуративна живопис на високите цветни регистри – колкото привидно необуздана, толкова и подчинена на една живописна пространствена структура. А подобна живопис не се обяснява и преразказва – тя се преживява и всеки сам за себе си, по различен път, открива нейната експресивна красота.
Не знам Данчо Петров какво е мислил като е нарекъл изложбата си ретроспективна. Ако се касае за плаката Да! Но всъщност сме свидетели на една младежка изложба, в която младият живописец Йордан Петров се е престрашил да разкрие интимните си вълнения – а те са огнени, горещи, необуздани и привлекателни като истинската младост.
Да пожелаем на Данчо Петров на тази нищо и никаква възраст да не я взема много на сериозно, защото очевидно, че младежът в нея няма да го остави на мира.

Светлин Русев