ИДЕНТИЧНОСТИ

17 - 28 април 2008 г., Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

Участват 31 автори със 75 творби, в най-широк спектър от визуални практики – живопис и работа с бои върху нетрадиционни основи, скулптура и обемни творби, инсталации, черно-бели и цветни фотографии, колажи, асамблажи, обекти, обработени на компютър и принтирани образи, видео-филми от пърформанси и акции.
В изложбата участват утвърдени имена в съвременното изкуство – Богдан Александров, Любен Генов, Йордан Парушев, Илиян Лалев, Кирил Апостолов, Злати Димов – Дезире, Елена Панайотова, Петър Цанев, Ивайло Попов, Мария Евтимова, Николай Найденов, Анна Покровнишка, Асен Евтимов, Ангел Ангелов, Десислава Морозова, Явор Виделов, Андрей Севдин, Димитър Г. Димитров, Руен Руенов, Венцислав Костов, Георги Георгиев, Галина Йотова, Арслан Ахмедов.
Представени са талантливи млади автори: Ангел Илчев, Геновева Рогова, Мартина Караиванова, Бисер Лапев, Радка Йорданова, Бора Петкова.
Поради програмния характер на изложбата Идентичности публикуваме, също така програмния текст на основателя  и организатора на това събитие Ивайло Попов.
И в шестото издание на изложбата Идентичности са представени художници, които са избрали некомерсиалното творчество, заради чистото изкуство, заради радостта от него и заради единствения възможен избор.
Колко бързо загубихме свободата, без която в изкуството не се ражда нищо ново. Маргинализираното съществуване в българската провинция, културният контекст, в който работи съвременният художник, социалната демотивация, липсата на критика, липсата на свободен пазар, дори на музей на съвременното изкуство в България, не прави ли всичко това Идентичности, излишен лукс, а усилията ни напразни?
След еуфорията на 90- те и козметичното разместване на визуалните пластове в началото на 2000 г. промените бързо бяха забравени. Поради липса на морални ценности и естетически критерии, българският художник се оказа лесна плячка на пазара и „”авторитетите от близкото минало. Една тиха реставрация се установи - чевръсто производство на етно, фолк и кич картинки – често представяни за „класика” от жълтата преса и електронните медии.
В нашата географска зона винаги късно и за кратко са ставали културни промени. Моят извод е песимистичен – но такава е съдбата на културните периферии – те са обречени да водят битие на догонващи.
 Вярвам, че нормализацията на съвременното българско изкуство е на дневен ред – ние сме част от света – дали ще наречем времето, в което живеем глобализация, дали ще се вглеждаме в нашата идентичност, ние сме в голямото културно семейство и за да бъдем разбрани, трябва да се изразяваме с езика на съвремието.
 Изложбата Идентичности, предлага широка палитра от концептуални средства и форми на изразяване – по- скоро интелектуални, отколкото визуални. Нашето единство е върху общата стратегия, върху идеите.
Днес говорим за стилово и пластично унифициране.
Идентичното не се банализира върху местната фолклорна екзотика или спекулациите с „националното”. Идентичности е една широка платформа, в която има различни гласове и индивидуалности, но всички художници се изразяват с новите визуални форми, воюват за свободата на изкуството и доближаването му до живота. Създават актуални и провокативни творби, ръководени от естетически критерии.
Художникът и културния контекст, в които съществува определят неговата визуална идентичност, неговото поле на действие, професионални качества, неговият интелект и политико – социална активност. Интернационалнот обогатява идентичното с нови идеи, нови визуални стратегии, различни от традиционния културен фон.
В постмодерното време произведението на изкуството не познава граници – то взима всичко от живота, търси нови идеи, нови форми и изразни средства, за да се слее с него, да бъде част от него.
Съвременният художник взима всичко от баналното ежедневие, под всякаква форма – цитати, повторения, ирония, парадокса, отпадъците, шокиращото, присъствието на индустриални продукти и езика на улицата, всякакви сюжети и фигуративни предпочитания, различни културни равнища, визуални и вербални методи на въздействие.
Искрено вярвам в идеята Идентичности и искам, тя да се превърне в активен форум за презентация на актуалното българско изкуство.
Малката група ентусиазирани колеги и приятели от Дупница се превръща в движение със свое присъствие на великолепни и актуални съвременни художници, които ме изпълват с оптимизъм за бъдещето. Закономерно по време на изложбата, , кметът на инж. Атанас Янев, обяви, че в Дупница се открива Галерия за съвременно изкуство.