ВАЛЕНТИН ДОНЧЕВСКИ, „Фолклорити”

10 - 24 юни 2008 г. ,Национален изложбен център за съвременно изкуство", София, "Шипка” 6

Юбилейната изложба на Валентин Дончевски утвърждава резултата на един отдаден, вътрешно съсредоточен, психично и духовно екзалтиран творчески живот.
 Художник, който рано заяви и изведе своя оригинален, истински самобитен, емоционално и духовно озарен, пластично-поетичен свят. Свят, който събира и изразява в своята еклектична многоликост, стилистични белези, знаци и артикулации от експресионизъм, сюрреализъм, наивизъм, магически реализъм, неомитологизъм.
 От определящо значение за формирането на автора, е духовното любопитство и ранното докосване до ученията на Рудолф Щайнер и Петър Дънов. Това активно, екзалтирано откриване към трансреалното, магичното, езотеричното, потърси своите очертания през емоционалната и духовна сила на пластични и семантични кодове – извиращи от дълбините на родовата памет, традицията на фолклора, езическата обредност, символиката на ранното християнство и средновековен мистицизъм.
 В пластическия космос на художника – черги, плетове и дувари, гърнета и кратунки, шевици, великденски яйца, лица – маски, обкови и ореоли взривяват своята конкретност, излизат от определеността на своето историческо битие, за да преодолеят границите на линейното време и постигнат онзи миг Вечност, в който минало и бъдеще, начало и край, се завъртат в безкрая на Голямото Митологично Време. Художникът се изправя пред чудото на Сътворението, пред неговите тайни и необяснимост, със суеверния страх на езичника, с транса на шамана, с духовната откритост и упование на християнина. Изправя се на прага на реалността и неговото екзалтирано въображение ражда фантазни, свръхреални образи, обвити в искряща светлина – илюзорни и бленувани. Дончевски ни превежда през многомерността на своите пластически пространства, води ни по закрити, мистични мостове към една духовна вселена.
 Смесването на времена и пространства, подобно космогонията на Шагал и Казаков, парадоксалното събиране на елементи от различен логически порядък, натрупването на знаци и символи от различни епохи и култури, оплитат сложна пластическа и смислова канава, в която търсещото съзнание открива своите духовни и културни проекции. Валентин Дончевски създава експресивна, енергетична, витална живопис. Цветни и бели сияния обвиват фигури, заливат пространства. Нажежени светлинни магистрали разсичат картината, свързват и разделят светове. Цветът е изведен от своята живописно-колористична стойност и търси феномена на своя духовен абсолют. Безтегловността, дематериализирането, фрагментирането и наслагването на пространства, енергийното уплътняване, цветните експлозии, атомизирането до субстанциално единство – търсят непосилният хоризонт на мистична отвъдност и духовно измерение. Сблъсъкът между профанно – свещено, известно – неизвестно, реално – абсурдно, тукашно – отвъдно, намира своите пластически решения през опозициите: хроматично – ахроматично; пластично – декоративно, активно – пасивно, плътно – прозрачно.
 Поемащ сила от корените, Дончевски съпреживяно носи културата на една духовна традиция, търси упование и вдъхновение от големи имена за българското изкуство, като Иван Милев, Николай Райнов или Димитър Казаков – така съдбовно свързали живота си с тази култура.
 Патосът на тази теза намерих в реплика на големия български художник Димитър Казаков – Нерон:
„...Какво трябва да дам на Европейския дом? – само и единствено онова, с което мога да спасявам Америка – уникалната си даденост на рядък за света човек; силата и чистотата на емоциите си; културата на сърцето и готовността на ръцете да се подчиняват на подсъзнателната верига в лабиринта на генетичното ми Аз – на границата на Европа и Азия, всред Гърция и Рим, под нозете ми в археология; ясновидствата ми от праотците като нежност на духа и силата на слънчевите ми енергии в тялото...”

Станислав Памукчиев