Изложба живопис – АНЕТА ДРЪГУШАНУ

5 - 21 октомври,2007 г.
Национален изложбен център за съвременно изкуство, София, “Шипка” 6

Винаги съм харесвал изкуството на Анета Дръгушану. От първото й появяване в изложбите в България след завършване на Академията в Букурещ до това, което прави през последните години. Не знам дали Корнелиу Баба има друг ученик, който веднага след завършването си така категорично да е поел своя път! И в по-ранните, и в по-късните й работи авторското присъствие е неизменно. Очевидно, че Анета е разбрала уроците на своя учител не във външната имитативност, а в същността на пластическата структура – преживяна и преминала през собствено видение за света.
И още нещо!
Строежът на картината, колкото и да е подчинен на една автономна пластичност, при всички случаи, в основата му стои топлината на едно фигуративни начало. Тръгнала от земята, от делничния бит, от мощните форми на селските жени – Анета стига до една жива и естествена монументалност, лично нейна – далече от универсалните схеми – по-близо до едно архитектурно начало.
Монументална и синтетична, картината е изградена на един структурно-пластичен принцип, при който анализът и синтезът на формата изграждат стабилно пространство – строено по законите на един определен пластичен свят, със свои емоционални и знаково пластични измерения. Не илюзията за пространство, а пространство, определено от движението на планове, форми и обеми, родени от една реалност, която е напуснала своята привидност, за да се материализира в света на една преживяна пластическа структура.
Изкуството на Анета не може да се разглежда само картина по картина. Всяка картина сама по себе си съдържа цялата линия на артистично поведение, а изложбата е едно цяло – като някаква могъща монументална фреска, която се развива не в измерението на стената, а в пространството на изложбената зала. Без да има концептуални претенции, картината владее пространството по един своеобразен начин – изгражда го, отваря и затваря емоционални и смислови посоки около един могъщ център – жената, видяна в нейната вечност – извън времето, в свое време, времето на трайния живот на картината.
Но все пак, истинският път до изкуството на Анета е размисъл и съзерцание, открито сърце и малко любов към картината...Другото са думи, а опасността да ни отдалечат от автора винаги е по-голяма от възможността да ни приближат до него.

Светлин РУСЕВ