ФОНДАЦИЯ „ПОДДЪРЖАНЕ НА ИЗКУСТВОТО В БЪЛГАРИЯ” ВИРТУАЛЕН МУЗЕЙ БОРИС ДЕНЕВ И СЛАВКА ДЕНЕВА

Проектът е финансиран от Програма „Култура“ на Столична община

реставрация

През 1983 г., малко преди смъртта си, Славка Денева дарява на Съюза на българските художници семейния дом на ул. „Шипка” 18 и цялото движимо и недвижимо имущество в него, включително неоценима по своята художествена стойност колекция от над 900 живописни творби и над 7 000 рисунки и скици на Славка Денева и Борис Денев. От 1984 до 1993 г. дарените произведения са предадени за временно съхранение на НХГ. От 1994 г. Управителният съвет на СБХ предоставя музейния фонд са управление и съхранение на фонд „Поддържане на изкуството в България”, чийто наследник е фондация „Поддържане на изкуството в България”.

За съжаление при връщането на колекцията от НХГ се установи, че една немалка част от творбите се нуждаят от реставрация. Причините за това са от най-различен характер: неподходящи условия на съхранение през годините, специфична техника на рисуване на авторите, качество на бои и материали и т.н.

По инициатива на тогавашния председател на фонд „ПИБ“ – художникът Георги Трифонов, през периода 1994 – 1997 г. поетапно са реставрирани над 300 живописни платна. Обявена е и стипендия за студент от НХА, специалност „Реставрация“, финансирана от фонда.

През 2009 г. СБХ сключва дългосрочно споразумение с Националната художествена академия за съвместна дейност. Досега студенти от специалност „Консервация и реставрация” в ателието на доц. Стефан Белишки са реставрирали 62 творби със значителни увреждания като част от учебната програма и под методическото ръководство на своите преподаватели, за което им е осигурено финансирането на необходимите материали за работа. Така младите реставратори имат възможност да приложат на практика теоретичните си познания при решаването на реални реставрационни проблеми, а колекцията се обогатява с произведения с изключителна художествена стойност. 

виж повече

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТЕХНОЛОГИЯТА НА СЛАВКА ДЕНЕВА

 

В процеса на реставрация на картини от Славка Денева се открояват интересни проблеми, които се дължат както на нетрадиционната техника на художничката, така и на лошите условия на съхранение на голяма част от тях през годините. Най-често се наблюдава отделяне на живописния слой от цветните подложки и от грунда в резултат от смесването на химически несъвместими материали. Възстановяването на връзката между отделните слоеве представлява бавна и деликатна операция на пластифициране и прилепване, тъй като люпежите са твърди и лесно чупливи. В „Автопортрет” (инв. № 16 от дарението, което тя прави на СБХ) се виждат три етапа на изграждане. Лицето е започнато (и почти завършено) с великолепен светъл колорит. По-късно обаче Славка Денева преработва изцяло картината и покрива с тъмнокафяви тонове по-голямата част от нея. Новата моделировка също остава незавършена и са видими части от по-ранния слой. Лошата адхезия между двата живописни слоя е предизвикала разделянето им в няколко зони и е довела до разрушения и люпежи. Гърбът на картината е етап от работа върху трети автопортрет, работен в съвсем различен маниер – предимно с равни пастелни цветни  петна.

При нанасянето на подготвителната рисунка в недовършена интериорна композиция с фигури (инв. № 217) художничката е използвала мек пастел и молив, които при опит за почистване на повърхностните замърсявания с обичайните разтворители показват неустойчивост. Запазването на тази рисунка, заемаща повече от половината платно, е важно заради оригиналния материал, а и защото може да се проследи етапността в изграждането на картината.

Интересна е историята на „Етюд на голо тяло” (инв. № 36). Славка Денева е използвала обратната страна на платно с пейзаж от Велико Търново, рисуван от баща й. Можем да видим три етапа от промените в тази картина. Първият етап е пейзажът, изграден с характерни за Борис Денев четки с високо импасто, в комбинация с шпакли. Цялата живописна повърхност се характеризира с отлично запазен, много динамичен богат релеф. При втория етап Славка Денева сваля пейзажа от подрамката и го изпъва с живописния слой навътре. След това грундира гърба на картината и го използва като лице, върху което рисува голо тяло, но го оставя незавършено. Следва третият етап на промени. Очевидно загубила интерес към етюда, художничката е започнала натюрморт върху пейзажа. Това изображение има ескизен характер и покрива само онази част от него, която не е била скрита от подрамката.

Трудно е да си обясним подобен порив на Славка Денева. Очевидно натюрмортът, по-завършен в технологично отношение от голото тяло, е бил резултат от моментен импулс, а не някакво сериозно творческо търсене. В резултат „гърбът”  има характер на палимпсест, но нито пейзажът може да бъде възприет като художествено произведение (той остава скрит в по-голямата си част), нито натюрмортът е завършена картина. Колоритът и техниката на работа в двата случая са съвсем различни. Естествено в случаи като този бихме се запитали дали е възможно да бъдат разделени двете рисувани една върху друга картини или и трите, ако смятаме и етюда. За съжаление съвременната реставрация все още не може да предложи подходящо решение. Трудността идва от факта, че между пейзажа на Борис Денев и натюрморта на Славка Денева няма грунд или лак, който да позволи разделянето на двата слоя живопис. Но дори и да имаше, все още не е намерена техника за съхраняване  на сложния релеф на натюрморта, следващ изцяло фактурата на произведението на Борис Денев. При трансфера би се получила една напълно плоска картина, която няма нищо общо със съществуващия в момента релеф.

В такива случаи реставраторите са изправени пред етичния въпрос може ли и трябва ли да се унищожи единият слой, за да видим скритото под него.  Дали естетическата, историческа и документална стойност на по-ранната творба е по-висока? Има ли по-късната творба достойнства на сериозно завършено произведение, които да ни карат да я запазим? Може ли да се възприеме за вандализъм актът на по-късното живописване, скриващо безпардонно творба на голямо и утвърдено име в изкуството? Отговорите на подобни въпроси не винаги са лесни и често е нужно доста време, за да се оценят критично различните „за” и „против”, преди да се вземе категорично решение.

В процеса на реставрация на творби от Славка Денева във връзка с юбилейната й изложба в СБХ през 2010 бяха открити четири случая, в които тя е рисувала на гърба на картини от Борис Денев. Прави впечатление, че те са в добро състояние и едва ли могат да бъдат оспорвани художествените им качества. Върху три от тях е запазен подписът на художника. Въпреки това са били частично или цялостно замазани, преди Славка Денева да ги използва отново. Според стиловия анализ те следва да бъдат датирани през 60-те години. А това още повече усложнява нашите хипотези, тъй като Борис Денев умира през 1969. Възможно ли е той сам да е позволил на дъщеря си – поради липса на средства за нови платна, например  – да рисува върху негови картини? Отговор няма да получим…

Стефан Белишки

виж повече

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТЕХНОЛОГИЯТА НА Борис Денев

Техниката на живописване на Борис Денев далеч не е толкова експериментална като тази на Славка Денева. Картините му са близки до класическото изграждане. Използва предимно ленени платна, но не са изключение и платната със смесен състав (напр. при „Автопортрет с цигара” Инв. №: 121). Едрината на нишките на платната варира при различните картини. Интересна особеност, открита в няколко от произведенията му, е използването на доста тясно тъкано платно: например при картината „Дамски портрет” инв. № II 14 ширината на плата е едва 70 см. Такива двойно по-тесни от традиционната ширина платна се срещат и в други картини на Денев. В тези случаи художникът ползва цялата ширина до ивата. Подобно платно се среща сравнително рядко в творчеството на художниците у нас. Сред работите, реставрирани в катедра „Реставрация” при НХА, това е документирано при някои произведения от периода от 30-те години на XX век (напр. в картина на Иван Лазаренко „Въведение Богородично”, 1934). Грундовете на Борис Денев са плътни, но тънки. Структурата им често варира значително и при различните картини могат да се забележат както доста гладки грундове, с леко жълтеникав нюанс, придобит от времето, демонстриращи характер на емулсионни грундове (напр. „Зимен поход”, инв. № N2(1), така и значително по-бели и порести грундове, по повърхността на които понякога се виждат дори следи на четката, с която са нанесени (напр. в „Пейзаж от Велико Търново”, „Дамски портрет” инв. № II 14, картина с инв. № II 107, Автопортрет с цигара” Инв. №: 121 и др.). При картините, реставрирани в НХА, Денев сам е грундирал платната. Понякога е грундирал по-големи формати, след това е разрязвал платното и го е изпъвал на по-малки подрамки (напр. при картина с инв. № II 107). Независимо че маниерът му на живописване е характерен и разпознаваем, техниката му на работа с боите е много разнообразна: можем да видим плътни, тънко нанесени цветни партии с деликатно нюансиране (като в композицията „Зимен поход”), динамични мазки с високо импасто, комбинирани с леки сухи четки, през които грундът прозира и участва в колористичното развитие на картината (като в дамския портрет инв. № II 14, „Пейзаж” – която се явява втора страна на картина на Славка Денева, и редица др.), смело моделиране и смесване на боите с шпакла на големи цветни партии като в пейзажа „ Созопол” с инв. № 10 II, „Пейзаж от Велико Търново” и др. Реставрационните проблеми при работата по картините на Борис Денев в НХА са разнообразни. Те често се дължат на неподходящите условия на съхранение, но има и такива, предпоставени от техниката на работа на художника. Макар и рядко художникът е използвал гърба на картините за основа на друга картина (напр. „Незавършен портрет на Славка Денева/Пейзаж” инв. №: 43). Втората страна (по-старата) често е била замазвана (както при цитираната с инв. № 43). Има и доста случаи, при които на гърба на негови картини е рисувала дъщеря му Славка Денева (цитирани при описанието на технологията на картните й). 

Стефан Белишки