История

1893 | ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Първото сдружение на български художници е ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Основано е на 24.06.1893 г. в гр. София като Дружество за поддържане на изкуството в България по инициатива на д-р Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Борис Михайлов, Георги Канела, арх. Йордан Миланов и др. Пръв негов председател е д-р Иван Шишманов, а подпредседател Иван Мърквичка. Първата изложба се организира през април 1894 г. в салона на гимнастическото дружество „Турнферайн” в София. По инициатива на ДХБ през юли 1895 г. започва издаването на първото българско списание за изобразителни изкуства „Изкуство”, редактирано от Антон Митов и Иван Мърквичка. През 1895 г. Константин Величков – министър на просветата, възлага на Дружеството да изготви законопроект за Държавно рисувално училище. През 1896 г. Народното събрание го одобрява и училището е открито като пръв негов директор е Иван Мърквичка. През 1902 г. Дружеството е преименувано в Дружество на художниците в България.

1932 | ДРУЖЕСТВО  „СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО”

През следващите години се появяват още няколко подобни организации, част от които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България. Първата от тях е ДРУЖЕСТВО „СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО”, основано в София на 29.09.1903 г. като група, а на 19.10.1904 г. като дружество. Член-основатели са арх. П. Койчев, Харалампи Тачев, арх. Г. Фингов, арх. К. Маричков, А. Протич, Стефан Иванов, Никола Михайлов, П. Кънчев, Д. Даскалов. Пръв председател е Харалампи Тачев. В дружеството се групират не само художници, но и някои архитекти, изкуствоведи, общественици и писатели, които се противопоставят на остарелите естетически схващания на академизма. През 1903 г. се организира първата изложба. Участват и като самостоятелна група в изложби, организирани от другите дружества. През 1932 г. влиза като равноправен член в Съюза на дружествата на художниците в България. През 1944 г. влиза в състава на Съюза на художниците в България (преименуван през 1959 г. в СБХ).

1912 | ДРУЖЕСТВО НА ЮЖНОБЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

ДРУЖЕСТВО НА ЮЖНОБЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ е учредено на 30.05.1912 г. с основатели Гочо Савов, Ат. Бакларов, В. Маринов, Христо Станчев, Г. Атанасов, М. Маринов, Г. Хаджидимитров, Г. Ботушаров, М. Кръстев, Ал. Гайтанджиев, Ив. Гуринов, В. Маргин, М. Балтов, Павел Тошев, Ат. Овчаров, В. Костакиев. После се включват и Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, С. Велков, Патрики Сандев, Ив. Радинов. Първата художествена изложба е открита на 1.01.1914 г. По инициатива на членовете на дружеството е учреден Дом на изкуствата и печата в Пловдив през 1924 г., към който през 1935 г. е изграден изложбен салон. През 1944 г. влиза в състава на СБХ.

1919 | ДРУЖЕСТВОТО „РОДНО ИЗКУСТВО”

е основано на 13.10.1919 г. в София с цел да пропагандира идеите за народностен характер на българското изобразително изкуство, за ползване на принципите на народното художествено творчество, заложени в наследството, и ги внедрява в художествената практика. Основатели и първи радетели на принципите са художниците Александър Божинов, Иван Лазаров, Борис Денев, Васил Захариев, Сирак Скитник, Никола Танев, Елена Консулова – Вазова, Елена Карамихайлова, Асен Белковски, Никола Маринов, Иван Милев, Стефан Иванов, Александър Мутафов, Атанас Михов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Ненчо Балкански, Иван Пенков и др. Дружеството урежда редица изложби в Тръпковата галерия в София, а някои от членовете му участват в изложби в чужбина. То е едно от активните в художествения живот на страната. Участва при организирането и провеждането на Празника на изкуствата в София (през м. април) и събраните средства внася във фонд за изграждане на Дом на изкуствата. През 1932 г. влиза в състава на Съюза на дружествата на художниците в България, а през 1944 г. – в състава на СБХ.

1919 | ДРУЖЕСТВОТО НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ

е основано в края на 1919 г. по подобие на Народната организация на независимите художници в Париж по инициатива на Петър Морозов и Пандо Киселинчев. Други членове са Янко Атанасов, Миладин Лазаров, Никола Аврамов, Руска Маринова, Никола Вълчев и др. Първата си изложба Дружеството на независимите художници урежда през 1920 г. В него членуват около 20 художници и влиза в състава на основания през 1932 г. Съюз на дружествата на художниците в България, а през 1944 г. – в Съюз на художниците в България, преименуван през 1959 г. в Съюз на българските художници – СБХ.

1919 | ДРУЖЕСТВО НА СЕВЕРНОБЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

е основано по примера на Дружеството на южнобългарските художници, но със закъснение от около 10 години. На 2.11.1919 г. живеещите в гр. Русе художници, голяма част от които са учители,  взимат решение да организират изложба на всички художници от Северна България през пролетната ученическа ваканция на 1920 г., с която се слага и началото на дружеството. На 1.01.1921 г. се избира настоятелство, което да ръководи 36-те редовни членове от Русе, Шумен, Габрово, Велико Търново – Атанас Михов, Александър Лазаров, Димитър Радойков, Стефан Петров, Екатерина Стойчева, Николина Драгиева, Кирил Русев, Йорданка Славчева, Коста Ангелов, Авксенти Вълов, Димитър Арнаудов, Васил Стефанов, Георги Василев, Георги Кашев, Стефан Ковачев, Димитър Гемеджиев, Никола Йовчев, Наум Попатанасов, Христо Казанджиев, Иван Вълчанов и др. Просъществува до 1944 г. когато влиза в състава на СЪЮЗА НА ХУДОЖНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ, преименуван през 1959 г. в СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ – СБХ.

1925 | ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ ИКОНОПИСЦИ И РЕЗБАРИ

е създадено по инициатива на проф. Стефан Иванов и Господин Желязков през 1925 г. със съдействието на Светия синод е създадена комисия, пред която желаещите да работят църковни обекти полагат изпит. В комисията са: проф. Стефан Иванов (председател), представители на Художествената академия, като живописец – проф. Никола Ганушев, като приложник – проф. Т. Христов и представител на светия Синод – архимандрит Максим (патриарх Максим). През 1938 г. е избран за председател Методи Балалчев и секретар Г. Богданов. Дейността му продължава до 9.09.1944 г., след което влиза в състава на СБХ.

1930 | ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ ПРИЛОЖНИЦИ

е създадено по инициатива на художника Методи Балалчев през 1930 г. с цел да обедини художниците, които работят в областта на приложните изкуства. Утвърден е устав и за председател е избран Методи Балалчев, с активното участие на Стоян Райнов, Ст. Пейчев, Д. Друмев, Аврам Шошев, Й. Баров, Кица Маркова и др. През 1934 г. броят на членовете е 30 души и за председател е избран проф. Николай Райнов. След 9.09.1944 г. дружеството влиза в състава на СБХ.

1931 | ДРУЖЕСТВОТО НА НОВИТЕ ХУДОЖНИЦИ

е учредено през април 1931 г. Най-ранни негови членове са: Борис Иванов, Васка Емануилова, Вера Лукова, Драган Лозенски, Иван Фунев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Петър Младенов, Стоян Венев, Стоян Сотиров, към тях се присъединяват: Александър Жендов, Александър Стаменов, Асен Василиев, Бенчо Обрешков, Борис Ангелушев, Борис Елисеев, Боян Петров, Бронка Гюрова, Валентин Веляотс, Васил Виденов, Васил Гачев, Вера Недкова, Веселин Стайков, Давид Перец, Димитър Драганов, Дочо Байрамов, Елиезер Алшех, Иван Антонов, Иван Ненов, Иван Пенков, Иван Петров, Кирил Петров, Кирил Цонев, Любомир Далчев, Мара Цончева, Марко Марков, Ненко Балкански, Пенчо Георгиев, Петър Бучавинов, Преслав Кършовски, Рафаел Михайлов, Тодор Мангов и др. Идеята е била да се създаде съюз, който да обедини всички художници и всички съществуващи дружества. Този първоначален замисъл не се осъществява и вместо съюз се създава Дружеството на новите художници. Към 1936 г. то наброява 55 членове. През 1944 г. участвува в създаването на Съюза на художниците в България, преименуван през 1959 г. в СБХ.

1970 | ДРУЖЕСТВОТО НА ЕСТЕТИЦИТЕ, ИЗКУСТВОВЕДИТЕ И ЛИТЕРАТУРОВЕДИТЕ

е основано на 22.06.1970 г. като колективен член на Съюза на научните работници в България с председател чл. кор. проф. Атанас Стойков.

1904 | СЪЮЗЪТ НА ЮЖНОСЛАВЯНСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ „ЛАДА”

(взел името на славянската богиня на пролетта) е основан през 1904 г. и просъществува като федерация на четири южнославянски клона до 1912 г. – Сърбия, България, Хърватска и Словения, в което членуват предимно професорите от Държавното рисувално училище. Съюзът имал намерение да устройва големи международни изложби в южнославянските държави. Успява да осъществи 4 големи изложби – 1904 г. и 1912 г. в Белград; 1906 г. в София; 1908 г. в Загреб. Първият председател на съюза и единодушно избран за почетен председател е Ярослав Вешин.

1932 | СЪЮЗ НА ДРУЖЕСТВАТА НА ХУДОЖНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Той е основан на 17.09.1932 г. в салона на прогимназия „Граф Игнатиев” в София. До 1939 г. към него се запазва създадения, с помощта на който е построена художествената галерия на ул. „Г. С. Раковски” № 125, където през 1940 г. за първи път се открива ОХИ, която се явява 13 по ред за дружеството. СДХБ е регистриран от Софийски областен съд – фирмено отделение, вписан в регистъра по закона за Юридическите лица в том ІV-ти на стр. 5, съгласно резолюция от съда от 28.04.1942 г., постановена по гражданско дело № 6/1942 г., откогато съществува и води редовен творчески живот. През 1950 г. в Управителния съвет са проф. Илия Николов Петров (председател) и Богомил Райнов Николов (секретар). До 9.09.1944 г. са проведени 14 конгреса на СДХБ от делегати на дружествата основатели. Избират се Управителни съвети, а УС избира председател. 

1944 | СЪЮЗ НА ХУДОЖНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Учредява се по време на учредително събрание на художниците от цялата страна, проведено на 10.11.1944 г. Утвърден е със заповед № 3 от 14.12.1949 г. – Дирекция на МВР, гр. София – отдел „Административен”, (без съдебна регистрация), и е преименуван през 1959 г. (без да има регистрация в съда) в СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ – СБХ. Официално е регистриран с решение на СГС, фирмено отделение от 29.04.1991 г. по фирмено дело № 7594/1990 г. със седалище гр. София, община „Средец”, ул. „Шипка” № 6, с ЦЕЛИ: да защитава честта и достойнството на своите членове; да гарантира творческата им свобода, права и интереси; да съдейства за развитието на българското изкуство; да поддържа контакти и обменя опит с други национални култури, творчески организации и творци и да осигурява професионална информация; да организира защита на авторските права на художниците и изкуствоведите; с устав, неразделна част от това решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ (1932 – 2011):

І. Съюз на дружествата на художниците в България (СДХБ) 1932 – 1944 г.

До 9.09.1944 г. са проведени 14 конгреса на СДХБ от делегати на дружествата основатели. Избират се Управителни съвети, а УС избира председател. Първият конгрес на СДХБ е проведен на 17.09.1932 г.

За председатели на СДХБ през годините са избирани: 

  1. Александър Жендов – 1932 – 1935 г.
  2. акад. проф. Дечко Узунов – 1935 – 1936 г.
  3. Райко Алексиев – 1936 – 1937 г.
  4. Александър Андреев – 1937 – 1938 г.
  5. Александър Миленков – 1938 – 1939 г.
  6. акад. проф. Дечко Узунов – 1939 – 1940 г.
  7. Александър Миленков – 1940 – 1941 г.
  8. Райко Алексиев – 1942 – 1944 г.

 

ІІ. Съюз на художниците в България (СХБ)  1944 – 1950 г.

За председатели на СХБ през годините са избирани: 

  1. акад. проф. Николай Райнов – 13.09.1944 г. – 10.12.1944 г.
  2. Александър Жендов – 1944 – 1945 г.
  3. Иван Пенков – 1945 – 1947 г.
  4. Стоян Сотиров – 1948 – 1950 г.

 

ІІІ. Съюз на българските художници (СБХ) 1951 г.

За главни секретари на СБХ през годините са избирани:

  1. акад. проф. Илия Петров – 1951 – 1953 г.
  2. Никола Мирчев – 1953 – 1955 г.
  3. проф. Иван Фунев – 1956 – 1957 г.
  4. акад. проф. Илия Петров – 1958 – 1959 г.
  5. Стоян Сотиров – 1959 – 1963 г.
  6. Никола Мирчев – май 1963 – януари 1964 г.

За председатели на СБХ през годините са избирани:

  1. Никола Мирчев – януари 1964 – април 1965 г.
  2. акад. проф. Дечко Узунов – април 1965 – юни 1970 г.

 

От 1970 г. се провеждат общи събрания - конгреси за отчитане на дейността на СБХ пред всички членове на Съюза. По време на събранията са избирани Управителен съвет и председатели както следва:

  1. Първи конгрес на СБХ – за председател е избран Никола Мирчев (1970 – 1973 г.).
  2. Втори конгрес на СБХ – за председател е избран Светлин Русев. (1973 – 1976 г.)
  3. Трети конгрес на СБХ – за председател е избран Светлин Русев (1976 – 1979 г.).
  4. Четвърти конгрес на СБХ – за председател е избран Светлин Русев (1979 – 1982 г.)
  5. Пети конгрес на СБХ – за председател е избран Светлин Русев (1982 – 1985 г.)
  6. Шести конгрес на СБХ – за председател е избран Христо Нейков (1985 – 1989 г.)
  7. Седми конгрес на СБХ – за председател е избран Антон Дончев, който ръководи СБХ по-малко от една година (1989 – 1990 г.).
  8. Осми извънреден конгрес на СБХ – за председател на Федеративния съвет е избран Иван Гонгалов (1990 – 1992 г.)
  9. Девети извънреден конгрес на СБХ – за председател е избран Борислав Стоев (1992 – 1996 г.)
  10. Десето общо събрание на СБХ – за председател е избран Любен Зидаров (1996 – 1999 г.)
  11. Единайсето общо събрание на СБХ – за председател е избран Христо Харалампиев (1999 – 2001 г.)
  12. Дванайсето общо събрание на СБХ – за председател е избран Христо Харалампиев (2001 – 2004 г.)
  13. Тринайсето извънредно общо събрание на СБХ – избира УС.
  14. Четиринайсето общо събрание на СБХ – за председател е избран Ивайло Мирчев (2004 – 2008г.)
  15. Петнайсето общо събрание на СБХ – за председател е избран Ивайло Мирчев (2008 – 2011 г.)
  16. Шеснайсето общо събрание на СБХ  – за председател е избран Любен Генов (2011 – 2014 г.)
  17. Седемнадесето общо събрание на СБХ - удължен е мандатът на председателя Любен Генов и на управителния съвет (2014 – 2016 г.)
  18. Осемнадесето общо събрание на СБХ - за председател е избран Любен Генов (2016 – 2019 г.)

През годините в ръководствата на Съюза на художниците са участвали известни имена като: Стоян Сотиров, проф. Мара Цончева, проф. Атанас Божков, Мара Георгиева, Димитър Механджийски, проф. Георги Богданов, Асен Василев, Петко Абаджиев, проф. Васил Йончев, проф. Димитър Даскалов, Йордан Петров, проф. Бойчо Григоров, Александър Апостолов, проф. Тома Върбанов, Асен Старейшински, проф. Димитър Аврамов, Бисера Прахова, Калина Тасева, проф. Стоян Стоянов - Течи, Асен Грозев, Евгени Клинчаров, проф. Борис Гондов, Зафир Йончев, проф. Валентин Старчев, Симеон Венов, проф. Георги Иванов, Надежда Кутева, проф. Димитър Бойков, Димитър Остоич, Максимилиян Киров, Димитър Киров, Христо Стефанов, Румен Гашаров, проф. Андрей Даниел, Михаил Петков, Петър Дочев, проф. Станислав Памукчиев, Богомил Живков, проф. Вихроний Попнеделев, Весела Радоева, Анжело Красини, проф. Божидар Йонов, проф. Григори Григоров, Александър Радославов, Георги Липовански, Буян Филчев, проф. Божидар Бояджиев, проф. Олег Гочев, Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, Бойко Митков и много други.