Съюз на Българските Художници / Новини Йордан Кисьов е носителят на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора за 2020 година

29.01.21

(Текст, публикуван в Бюлетин на СБХ 5/2020)

„УТАЕНОТО ВРЕМЕ“ НА ЙОРДАН КИСЬОВ УТВЪРЖДАВА НОВАТА НЕИЗБЕЖНОСТ НА МОДЕРНОСТТА

Годината е 2005. Близо до границата, която бележи разделителната линия между Южна и Северна Добруджа, при Силистра, на ниския бряг на реката е застанал един мъж. Среден на ръст, с лице, по което усмивката и тъгата се смесват, но това го вижда реката, а ние го знаем като художника Йордан Кисьов. Застанал е с гръб към града, темето му е осветено и е опасано като венец от двете му страни от къдрава коса, която се събира в малка опашка на тила, като на самурай. В това осветено място на своя „Автопортрет“, създаден през 1996 г., за да ни направи съпричастни на живота си, подвластен на творческия плам на изкуството, той изписва стих на Циприан Норвид:

„Дали от тебе пепел

ще остане що

вятърът отвява в пропастта,

или под пепелта

се крият диамантите

от вечната зораа младостта“…

(Гориш, не знаеш

Тъй ставаш волен,

Или загубваш всичко на света - бел.авт.)

Пред него е пясъкът, в който са утаени времената, запечатани са наносите от далечните земи на Европа, през която мощно триумфира река Дунав. Така се ражда идеята за „Отражения“, която той развива и представя в самостоятелната си изложба през 2005 г. в галерия „Райко Алексиев“ в София и в голямата си ретроспективна изложба през 2007 в ХГ – Силистра, чийто дългогодишен директор е той. Тогава се формира концепцията на трите големи тематични линии в изкуството му – Контейнери, Отражения и Утаено време. В тях паралелно развива синкретични форми за живописта си, с умножаване на гледните точки, разбиване на оптичното и структурно единство на предмета, т.е. натурността му, едновременност на динамичните усещания и илюзорност.  

„Живописта нe е изкуството да се подражава на един обект чрез линии и багри, а да се даде пластично съзнание на нашия инстинкт. Няма нищо действително извън нас…“, бяха написали през 1911 г. Глез и Месанже в своята книга за принципите на модерното изкуство.

Художникът се взира един ден в чашата с изсъхнала утайка от кафе, за която се вярва, че може езотерично да ни разкрие минало, настояще и бъдеще, взира се в пукнатините на речния пясък и усеща знаците в стратиграфията на онова „Утаено време“,  в което има стъпки на живи и на мъртви хора, заличени от водата, но не и от нейната памет. Водата носи енергията на живота, премества в пространството видими и невидими структури, отражения, светлини, рефлекси, движения, контрасти и това поражда идеи как една живописна плоскост се преобразува магично в тримерно тяло, как утайката от кафе, събирана от възможно най-много действащи в града кафе машини, може да бъде основен формообразуващ и живописен ефект, защото в нея има много събрана символика. За изложбата си във Варненската галерия, посветена на 75-годишния му юбилей, художникът подготвя 16 произведения. Можем да я определим като арт инсталация с кодиран автобиографичен разказ, която е изградена с класическите средства на живописта в стила на опарта с елементи на редимейд.

Изложбата на Йордан Кисьов е енигматична, нестандартна според класическото понятие за живопис, отличава се с концептуална сложност, с метафоричния принцип на пренасяне на смисъла на образи и понятия във визуалните живописни обекти, които, както се вижда и от наименования им, имат чисто символно значение.

В утаеното време на Йордан Кисьов са напластени не само годините изкуство, там са и знаците, които бележат силата на неговия талант, отличаващ се с модерна сетивност и концептуална сложност. Името му е явление в историята на съвременното българско изкуство, а изкуството му утвърждава новата „неизбежност“ на модерността на визуалната ни култура още в самото начало на 80-те години на миналия век.  

 Пламена Димитрова-Рачева