Съюз на Българските Художници / Новини обновена! БЪЛГАРСКИ ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ – 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО - изложба на секция Дърворезба

29.09.21

БЪЛГАРСКИ ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ – 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ПРЕДАНИЯ, ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ

Една от най-емблематичните изложби от 80-те години на 20 век е Общата художествена изложба „Български предания и легенди“, проведена в залите на СБХ. Получила е широк професионален интерес и обществен отзвук тогава. Изложбата представя Новото като отношение и пионерство във всички художествени направления и жанрове, шествало през десетилетието в културните процеси на страната.

Тя показва всеобхватно творческо осъзнаване, залагайки на младостта, енергията и началото на прилагането на нови идеи и форми.

Желанието ни е да направим съпоставка, тъй като смятаме темата за актуална и за нашето съвремие, обитавано от предания, легенди и митове. Това сравнение ще ни помогне да проследим траекторията и съдържателното направление, както в професионалната гилдия, така и в по-широкия план на общественото ни развитие.  По този начин ще направим опит да изследваме настоящите тълкувания, универсалните символи и комуникацията с масовата култура на преданията, легендите и митовете и тяхното влияние върху нашите социални конструкции.

Безспорно художествените процесите през 80-те години правят еретични за тогавашния социалистически строй декларации за модерност, които в много отношения днес изглеждат като оветрени скали. Раздялата с миналите традиционни художествени виждания не е нито внезапна нито изтрита, но осъвременяването им се оказва необходимо за нас.

Класическите митове са живи и днес в общественото съзнание, те съдържат по нещо от природата на индивида и човешката му същност.

Ясно се очертават проблемите, вълнували авторите от 80-те: те са по скоро в наратива, описателността, акцентират в локалното (национално), приказното и в по-малка степен в тълкуването им в настоящето тогава време. Повествователната динамика на традиционните предания и митове отстъпва място на смисловото движение на новите митове, изискващо по-скоро анализ, отколкото разказ.

Фокусът в съвремието ни, върху митовете и легендите е породен от явления, събития, личности и творби, привличащи колективни страсти и групови развлечения: спортни съзтезания, кинозвезди, светски и политически личности.

Те са глобални сили, чиято експанзия трасформира пантеона на националните митове и създава нови такива, които влияят върху настоящия ни обществен корпус.

Съвременните легенди и митове не са исторически и регионално  обвързани, а се свързват и инфилтрират в нашето ежедневие по скоро от глобалната култура, потребителска ни нужда и необходимостта от социално общуване и медии. Изключително добра среда за митотворчество и световни конспирации се оказва масовата култура със стремежа ѝ към опростени обобщения - често срещан налудничав израз на декаденс.

Бързината, устремът на времето или радикалният стремеж да се скъса с миналото ни притиска да мислим за него като за консервативни отпадъци. Но в сегашното ни постмодернистично обкръжение от визуално, информационно пресищане е трудно да си представим колко увличащо и революционно е изглеждало постигнатото преди малко повече от 40 години. Свободата, откриването на новите ценности, експериментите, цялата тази свободна цветова обагреност, които имаме сега ни кара да оценим постигнатото от предишните генерации.

Митовете, пропити с фолклорните персонажи на войводи, зазидани сенки, змейови невести през десетилетието на 80-те са като ритмични танци, които сега са заместени от шумно и истерично танцуващи на техно-партита гангстери, анимационни герои и реалити звезди.

От романтичното време на миниполите и искреността на 80-те през кей-поп музиката, многопластовите легенди на „Марвел“, поп фолк звездите - преданията, легендите и митовете са сред нас. Ако се опитаме анатилично да погледнем върху съвременната културна структура ще намерим в нея митологични фигури и явления, които имат своите превъплащенияи днес. Те формират смислова наситеност и създават универсална комуникация. Независимо от времето и мястото преданията, митовете и легендите си остават онези приказни „психични прояви, изобразяващи природата на душата“ както ги определя Карл Густав Юнг.

Николай Златанов-Кайо

 

Регламент

 Участници

Изложбата е заложена като отворен проект на секция „Дърворезба“, към който при желание и съобразявайки се с тематиката и статута, могат да участват и колеги от други художествени специалности.

  1. Време и място

Осигурена е изложбената зала в галерията на СБХ „Шипка”6 , ет. II в периода октомври - ноември  2021 г.

Датата за предаване на произведенията ще бъде оповестена допълнително.

  1. Изложбата ще включва

Различни художествени жанрове - дървопластика, рисунки, живопис, графика, скулптура и др. Ще се допускат само работи, ангажирани с темата и съобразени със статута на проявата

  1. Брой работи  

- до 3 художествени произведения с кавалетен размер, независимо от техниката и материала;

- 2 художествени произведения над кавалетният размер, независимо от техниката и материала;

- 1 пространствено художествено произведение, инсталация, пластична конструкция, независимо от техниката и материала;

Желаещите да участват автори е необходимо да попълнят и подадат своите заявки до 15 август 2021 г., за да послужат за ориентир при подготовката на изложбата, като при необходимост е допустимо на по-късен етап да настъпят уточнения или промени в някои от посочените параметри.