Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивЗони на контакт. Изложба скулптура

29.11.19 - 07.12.19 | Изложбен център "Шипка" 6, София

 

Една незабравима среща.

По повод на проект „Зони на контакт“ в Арт-център Илинденци

 

Сигурен съм, че творческата съвместна работа на студенти от специалност „Скулптура“ и преподаватели, състояла се през юни 2019 година в рамките на проект „Зони за контакт“ на фондация „Поддържане на изкуството в България“, ще бъде с неоценима полза за бъдещото развитие на младите скулптори и ярък спомен от едно истинско и пълноценно творческо общуване. Мога да оприлича този проект на своеобразен скулптурен симпозиум, събрал творци с различен опит и възможности, вдъхновени от камъка и неговите пластични възможности. В по-голяма или по-малка степен тук всеки беше едновременно и учител, и ученик, и приемащ, и предаващ знания, опит, идеи, емоционалност, енергия. За някои камъкът беше сравнително нов, непознат и респектиращ материал, затова в Арт център – Илинденци имаше учебен процес, но и импровизация, и експериментиране, спонтанност. Сроковете за изпълнение бяха ограничени, затова скулпторите мобилизираха личните си и колективни творчески ресурси и енергия. Поставени в средата и условията на един скулптурен симпозиум, студентите и преподавателите търсеха път един към друг, въпреки многото аспекти на своята различност, опит и творчески интереси. Творческият и технологичен процес беше лишен от своята тайнственост. Той беше достъпен за наблюдение дори от странични лица и медии.

Освен че носеше характеристиките на всеки скулптурен симпозиум, този проект имаше и свои особености, свързани с образованието по скулптура – участници бяха студенти скулптори и техните преподаватели, събрани в една друга форма на обучение, вън от ателиетата и учебните зали, където учители и ученици са с равноправни отношения помежду си, а контактът между тях е постоянен, колегиален и открит. Тази форма на учебен процес предостави условия за реализиране на учебни задачи от камък с монументален характер и трайно експониране в реална среда. Това беше форма на едно съвременно интерактивно обучение по скулптура. Изключително важно за пълноценната работа и високите резултати бяха средата, природата, контактът с произведенията на значими български и световни скулптори, експонирани в Илинденци и Сандански, творбите на Иван Русев и домакинството на Арт-център Илинденци.

проф. Стефан Лютаков

 

 

Този проект е уникален в своята същност! За тези млади търсещи и колебаещи се млади творци, съдържанието на проекта дава готови отговори, особено когато мястото на провеждане е в арт център с творческа база и домакин –

безспорен авторитет в пластично измерение, скулптор и творец, какъвто е Иван Русев! Участниците, с изключение на един от групата, не познаваха камъка като материал, а камо ли да са се докосвали до него! Но цялата обстановка, реализираните проекти, средата, възможностите да участваш с предложения за включване в авторската концепция е уникално и неповторимо преживяване за дебютиращи в професионалната област, за обучаващи се в областа на пластичните изкуства! Но трябва да се отбележи и един важен момент като възпитание или по-скоро като личен пример факт! Това, че професията на скулптора е и лична организация! Това, естествено, можеше да се види от примера на домакина в ежедневното му поведение. За краткото време в Арт център – Илинденци аз видях една промяна в участниците, едно ново поведение, което някак в учебната академична среда те го правят протяжно, а тук концентрирано и с ясна цел. Денят в творческа работа продължаваше до 10-12 часа, с един час обедна почивка. Обедите бяха изпълнени с вълнение и въпроси, с любопитства! А вечерите продължаваха до късно в една неповторима обстановка, в която се редуваха споделяния, въпроси и разговори. Експериментирането в различни пластични търсения в областа на растителния орнамент беше мотивиран и вдъхновяващ. В процеса бе създадена цялостна концепция за урбанизирана среда. Това беше едно мисловно упражнение, което обаче имаше положителен ефект върху индивидуалните решения. В заключение бих обобщил: подобни проекти като този на фондация „Поддържане на изкуството в България“ са изключително полезни и необходими за бъдещите млади творци като творчески експеримент и професионална ориентация.

доц. Цветослав Христов

 

 

Преди да отида на симпозиума, не знаех какво да очаквам, но бях силно развълнуван заради мястото. Бях впечатлен от полимеризацията на природа и изкуство, това ме зареди с мотивация за работа. Когато отидохме за първи път в работилницата и видяхме очакващия ни материал, бяхме изпълнени с ентусиазъм. Вследствие на разговори и събеседвания между преподаватели и студенти, стигнахме до извода, че всеки един от нас трябва да извлече нещо близко от мястото, на което се намираме. Разбрахме, че смокините и кайсиите, които ни заобикалят навсякъде, са характерни за тази географската ширина и стигнахме до заключението, че най-добрият вариант е да направим смокинови листа. Започнахме да осъществяваме проектите си, реализирайки идеята си с технологични напътствия от скулпторите Цветослав Христов, Иван Русев и Стефан Лютаков. Редом с работата имаше многобройни поводи за разговори, разсъждения и обмяна на творчески идеи, защото именно за това са симпозиумите – обмяна на опит. За мен ползата от целия престой в Арт-център Илинденци беше един преход, без който нямаше да имам такъв скок в посока отворено мислене. Освен задачата с интерпретация на смокиново листо в камък, успях да асимилирам материала като един жив организъм, благодарение на което направих кинетична каменна пластика.

Димитър Николов

 

Арт център – Илинденци е едно прекрасно място, в което може да се гмурнеш и да усетиш енергията на каменните скулптури в Скулптурния парк. Симпозиумът протече чудесно с много работа, полезни разговори с преподавателите и запознаване с работата в камък, среща с нови колеги и разходки сред природата. Много се радвам, че бях част от всичко това.

Добромир Бонев

 

Преживяването в Илинденци беше уникално. Изпитахме толкова смесени чувства преди, по време и след престоя си. В началото, преди да пристигнем на това познато, но и чуждо място, картинката в главата ми се описваше с думите жега, вълнение и Скулптурния парк. След пристигането ни изцяло се потопихме в магическата природа и залеза над Каменния град. Успяхме да влезем в ритъма и ежедневието на нашия домакин. Работихме доста и научихме двойно повече. Вечерите се събирахме във „вагон-ресторанта“ на верандата в къщата на домакините и разговаряхме за земните и истинските неща. Преживяното там ще остане незабравимо заради уникалните хора, с които имах щастието да работя, да общувам, заради природата там. Забавно  беше да се изгубиш нарочно в гората или да си забравиш фотоапарата по средата  на пътя и да тичаш обратно за него. След тръгването ми картината в главата ми се описваше с масив, градеж, ритъм, с жълтата къща, жълтия бус и жълтата копа сено, с каньона и каменния змей… с Илинденци.

Елена Гуглева

Преживяването в Илинденци трудно може да се синтезира в текст. То е преживяне, път.

Път, започнал с неясна посока, но с ясна цел. Творчество и свобода.

Повече думи биха загубили магията.

Кремена Жобова

 

Работата в Илинденци разкрива едни чисти, донякъде сурови проявления на изкуството, които същевременно не биха могли да съществуват пълноценно без средата си. Създаденото от Иван Русев там отваря един нов поглед на младия художник към пластичните решения и концептуалната им натовареност, което трудно може да бъде осмислено от студентите без срещата, и по-скоро пребиваването и работата в това пространство. В този смисъл проектът има много важна роля за обогатяването и възприятията на младия артист.

Красимир Методиев