Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивХрам

Изложба на Божидар Плазинич

08.07.15 - 29.07.15 | Изложбен център "Шипка" 6, София

  • За автора

Роден е на 18 август 1954 година в Сърбия. Завършва живопис в Сараево,

Букурещ и Риека - Хърватска, както и Философския факултет в Белград. По време на студентстването си е печелил стипендии за обучение в Гърция, Италия, Франция и Белгия.През 2001 е обявен за заслужил художник.

Изявява се на сръбската и световна художествена сцена от 1973 година: реализирал е 47 самостоятелни и е взел участие в 586 колективни в Сърбия и чужбина, сред които изложби, кураторски проекти, музейни сбирки, биеналета и триеналета на живописта в Белград, Нови Сад, Ниш, Загреб, Скопие, Сараево, Токио, Париж, Сао Паоло, Монтевидео, София, Шумен, Мексико, Солун и други.

Носител е на 31 награди с национално и международно значение.

Негови творби се намират в музеи и галерии в Белград, Ниш, Загреб, Токио, Куманово, Париж и много други.

От 2001 е основател и ръководител на Центъра за визуални проучвания „КРЪГ“. През 1995 до днес организира и ръководи Международния симпозиум „Живопис и хартия“. От 2006 е директор на Балканското биенале „Библиотека – отворена книга за Балканите“. От 2014 е основател и собственик на международния център за резиденции „Tijanje – глобално село“.

 

  • За изложбата

Сръбският художник Божидар Плазинич показва последните си творби пред българската публика в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6.

Обединени под заглавието „Храм“ картините на Плазинич показват едно интересно преплитане на съвременния живописен поглед на твореца с традициите от миналото, християнските символи и темата за непреходността. В своето творчество авторът използва кръста, кръга, квадрата и триъгълника като знаци с които борави умело, пресъздавайки вечните истини за света и живота: квадратът като символ на Земята, постоянството, сигурността и стабилността; кръгът – единство, безкрайност и съвършенство; кръстът – универсален символ от най-дълбока древност, като център на света и връзка между небето и земята; триъгълникът – триединство, божественост, съединение на мъжкото и женското начало.

От друга страна монохромността в творбите му, разчупена от златото, създава усещането за именно една трансцеденталност и единение с божественото.