Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивVІ МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА ГРАФИЧНИТЕ ИЗКУСТВА, София 2010

  • ТРИЕНАЛЕ София 2010
  • Димо Колибаров, България
  • Марк Фризинг, Люксембург

ТРИЕНАЛЕ НА ГРАФИЧНИТЕ ИЗКУСТВА, София 2010

07.12.10 - 25.01.11 | Изложбен център "Шипка" 6, София, Изложбена зала "Райко Алексиев", Пространства извън СБХ

Партньори: Столична община, програма “Култура”, Министерство на културата на Р България, Държавен културен институт – МВнР, Национален дарителски фонд “13 века България”, Фондация “Поддържане на изкуството в България”
с любезното съдействие на: Посолство на Кралство Белгия в България, Посолство на КНР в България, Посолство на Р Турция в България, Хотел “Дитер”, Белведере, Вулкан 4.

За пръв път тази година, международното триенале на графичните изкуства представя богата програма от съпътстващи изложби. Експонирани в общо 7 престижни столични галерии, а именно: галерия „Сезони” – Годишна изложба Графика малък формат /от 30 ноември 2010 до 15 януари 2011/; галерия „Мисия” на Министерство на външните работи на Р България - Изложба на наградени автори от Международното биенале на графиката Истанбул, Турция /от 1 до 10 декември 2010/; галерия „1908” – Библиографски издания с авторски графики /от 2 до 27 декември 2010/; галерия „СРЕДЕЦ” на Министерство на културата на Р България – Избрано от графично ателие „Гуанлан”, Китай /от 6 до 21 декември 2010/; галерия „РАЙКО АЛЕКСИЕВ”, СБХ - Стефан Марков /Ретроспективна изложба /от 17 декември 2010 до 20 януари 2011/; галерия АКАДЕМИЯ на НХА – Графичен център Академия, Белград творби от Международния симпозиум /от 6 до 15 януари 2011/.

Колекцията на Триеналето включи произведения на автори от 22 държави от цял свят.
Селекционното жури за избор на автори за участие обхвана Захари Каменов, Милко Божков, Стефан Божков, Димитър Грозданов, Кольо Карамфилов, Нина Ковачева и Христо Кърджилов.

Непосредствено преди официалното откриване, международно жури, съставено от знакови за графичното изкуство фигури, определи наградите. Сред гостите на Триеналето бяха: проф. Сюлейман Текчан – основател и директор на Международното биенале на графиката в Истанбул; Хуго Бесарт - носител на десетки награди за графика и водещ професор в Антверпен, както и проф. Тан Пинг от Пекин, представител на китайската графична традиция.

Голямата награда на Триеналето бе връчени на Марк Фризинг /Люксембург/ и бяха дадени три равностойни награди на Васил Ангелов, Димо Колибаров и Петър Лазаров. Отличието за млад автор грабна Зоран Мише Зоц от Македония.
Освен тези награди бе присъдена и награда на български журналист с принос към популяризирането на това изкуство на Людмила Димова от списание „Лик”.

Графиката днес

Графиката днес съществува някъде между небето и земята. Като метафора това може да се отнесе към всеки от историческите й етапи – още от възникването й като послание и като репродукционен принцип, тоест към всяко време, в което това изкуство изяснява своите специфики и автономия. В съвремието, само преди десетилетия, графиката манифестираше по най-големите световни форуми и демонстрираше постиженията си в специализирани биеналета, триеналета и т. н. В социален аспект нейните особености я приобщаваха както към масовите и най-демократични медии, така и към елитарна и тясно специализирана публика. Едва ли има област и духовна дейност, към която печатната, тиражирана графика да е останала без отношение. Днес тази констатация, в основния си патос, е непроменена – само в детайлите е по-разнообразна и недефинитивна.

В последно време графиката не е съпътствана от шумни откривания и дискусии, нейните маршрути по света не са гъсто населени от автори, ценители и меценати, така както бяха. Новите комуникации ли замениха страстта към графичния отпечатък и техническите му тайни, пазарът ли заглъхна, вкусовете ли се смениха или преориентацията към други средства отмести вниманието на зрителите? Вероятно всичко това повлия, заедно с проблемите, които самата графика вътрешно изяви. Става дума за видовата интеграция, за смесването и обновяването на техниката, за актуализиране на израза и за редица индукции, свързани с традициите, с новите тенденции и похвати, с националните школи, с поколенията и техните представители... С времето графичното изкуство освободи територии за конфронтации и дискусии и въпросите се умножиха и усложниха. Вероятно този процес постави под съмнение редица съществуващи по-рано около графиката митологеми.
Разсъжденията до тук насочват към част от основанията в България да съществуват две големи международни изложби на графиката. Същевременно, новата социална ситуация около графиката предпостави и преориентацията на редица други световни прояви, както и на много автори. Триеналето в София през 2010 г. се провежда за шести път. Сега организацията му се съпътства от етап на теоретизация за проблемите на графиката, което доведе до редица промени – спрямо технологическата определеност, експонирането, селекцията, мащабите и др. Естествено рефлектира и въпросът как графиката днес се самоопрределя спрямо традициите и иновациите и как изложбата трябва да изрази този процес.

Шестото международно триенале на графиката в София ще постави всички пред редица въпроси, свързани с вкуса, с познанието, с критерия, с индивидуалните истини, с обективните процеси и най-вече със смисъла и целите на събитието. В настоящата изложба има блестящи постижения, присъстват големи автори, проявявят се тенденции, съпоставят се различни позиции. Конкурсният раздел е допълнен от съпътсващи изложби, които насочват към други отношения към образа и към понятието за графичност. Всичко това едва ли може да изясни цялостната истина за графиката днес. Тя остава да съществува някъде между небето и земята – там, където състоянието и е динамично, но и където усещането за традиционните ценности и предполагаемите промени е най-силно.

Картината на съвременната графика е привлекателна с нейната неопределеност. Коректно е да допуснем, че всяка изложба изразява един неин етап, и че международното триенале в София разкрива съществените му особености.

Димитър Грозданов

БРЮКСЕЛ ДО БЕЗКРАЙ

Изложба част от Международното триенале на графичните изкуства

Изложбата „Брюксел до безкрай” е част от плодотворното сътрудничество между общността Валония – Брюксел и България. Ние можем също така да възприемем този „поглед” към столицата на нашата общност и на Европа като европейско събитие, тъй като то се случва точно в момента, в който навлизаме в последните седмици на белгийското председателство на Европейския съюз.
Това, което ни е показано, не е туристически образ на Брюксел, а лична, следователно субективна гледна точка на автори, работили в творчески бази, които ни представят своето собствено усещане за градското пространство.
Благодарение на подбраните изображения  по-добре разбираме до каква степен градоустройството не е безпристрастен начин на строене; то организира отношенията между общностите от хора, съхранява или заличава паметта, накратко– остава трайно в изграждането на идентичностите.  

По този начин  Брюксел  внася допълнително измерение в общопознатата представа за един вековен град, белязан през дългата си история от различни владения и влияния: испанско, австрийско, френско и днес, повече от всякога,  богат с многообразието на своето население.
Столица на френската общност, столица на Белгия, столица на Европа, Брюксел – град основно франкофонски, – е всъщност и една лаборатория за културно многообразие.
Пожелавам тази изложба да даде възможност на българския зрител, член на Европейския съюз също като нас, да опознае малко „своята втора столица”.

Фабиен Рьотер - Делегат на областта Валония–Брюксел

Творецът в града / Брюксел до безкрай/

Фотографията е най-доброто средство за описание на света и за възприемане на действителността, тя е също така идеалният инструмент за съхранението на колективната визуална памет. Нейната изобразителна мощ, дължаща се на точността и бързината й, са я превърнали в универсалнo средство за изучаване, за опознаване и за общуване.
Да си припомним, че изобретяването на фотографията съвпада с индустриалната революция и светкавичното развитие на градското пространство през XIX в. и че градът е предпочитана тема за фотографите. Да споменем градските пейзажи на Дюбоа дьо Нео (1799–1872), на Едуар Фиерлан (1819–1869) или покриването на река Сена през 1867, документирано от братята Гемар.
Градът не само никога не престава да вдъхновява фотографите, но и се превръща днес в основополагащ материал и пространство за творене. Въпреки че  фотографията е начин да се улови и фиксира действителността, тя не е неутрална; тя е най-вече гледна точка на снимащия именно чрез пренасянето на действителността. Тя може освен това да  изрази една мисъл, да придаде смисъл, да породи емоция, иначе казано – да бъде пълноценен акт на визуално творчество. 

Предложението, отправено към авторите фотографи да дойдат в Брюксел, е покана към тях да експериментират с града, да го усетят с цялото си същество, да затвърдят по-скоро един творчески подход, отколкото да представят документално виждане за нещата. Градът тук е не само темата, а сложен и променящ се материал, който предполага поемане на риск, за да бъде овладян. Градът е и тяхното ателие, той е сцената, театърът на тяхното действие, а не просто декор.
Целта на творческите бази е двойна: от една страна, да предоставят на творците условия за работа, които да им позволят да внедрят този опит в личното си творчество, а от друга – да създадат архиви за бъдещето, които ще свидетелстват за състоянието на града и на фотографията днес в техните многообразия и парадокси.

Творците, отдавайки се изцяло на своите произведения, ни карат да споделим личното им възприятие за града и отварят очите ни за безкрая.

Жан–Луи Годфроа - Комисар на изложбата