Съюз на Българските Художници / Изложби / Архив„КАРИКАТУРАТА”

  • Христо Комерницки
  • Чавдар Николов
  • Румен Драгостинов

ЗА КАРИКАТУРАТА С ЛЮБОВ - Национална изложба „Карикатура”

23.01.09 - 16.02.09 | Изложбен център "Шипка" 6, София

По повод на 34-тата национална изложба на карикатурата един колега се пошегува, че имал чувството, че присъства на концерт, който започва с изпълнение на майсторите на джаза Ал Жеро и Джорж Бенсън, продължава с изпълнение на живо на Ерик Клептън, Бъди Гай и Стив Рей Вън и още преди аплодисментите съвсем да са заглъхнали, залата избухва наново, аплодирайки горещо своите любимци – силиконовите кралици на поп-фолка Десислава, Глория и не знам си кой още? Накрая концертът завършва с изпълнение на смесения хор на 18 обща софийска гимназия с диригент учителя по физкултура и всички си отиват възторжени и доволни.


Абстрахирайки се от музикалната култура на колегата, не можем да отречем, че в момента българската карикатура се движи в няколко основни направления, които са и част от развитието на световната карикатура.

Доминираща в изложбата е редакционната политическа карикатура, позната ни от вестника, но се изненадваме и от много силни политически карикатури, правени специално за изложбата от Алла и Чавдар Георгиеви, Йовчо Савов, Вера Милкова, Цветан Ценков и Георги Каралиев. Все пак извор на политическата карикатура е вестника и имена като Ивайло Цветков, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Илиян Савков, Георги Чалъков и Иван Кутузов ежедневно защитават нейната роля като морален коректив на властимащите. За съжаление твърдението на проф. Иван Славов, че сатирата е скалпелът на обществото, с който то изрязва тумора от здравото си тяло, е вече безкрайно остаряло. В няколко поредни годишни изложби карикатуристите кълцаха и рязаха до кокал със скалпела на обществото, а днес в 34-тата национална изложба виждаме, че едни и същи персонажи шестват в карикатурата години наред. Изглежда скалпелът не върши работа, метастазите продължават, натрупват се тумор върху тумор и не сме сигурни има ли го още  това прословуто здраво тяло на обществения организъм. Изглежда, че политическата машина е конструирана по такъв начин, че произвежда недосегаем от сатирата политически елит. Дали това не обезсмисля съществуването на политическата карикатура? Нима не е истина, че художествената стойност на политическите карикатури и шаржове на Чавдар Николов надхвърлят многократно политическата стойност и морала на неговите персонажи в парламентарното време и министерското пространство? Нима не е истина, че карикатурите на Христо Комарницки, Георги Чалъков, Иван Кутузов служат сякаш за политически пиар на властимащите? Подобно на чалга певците за управляващите е важно да се говори за тях, без значение какво точно, без значение колко остри и злостни са критиките?


Можем да избягаме от тази конкретност, ако проследим една друга насока в българската карикатура – на философското обобщение на същите проблеми. Чрез използване на метафората и абсурда в този тип карикатура личи стремеж към сюрреалистично внушение. За разлика от сюрреализма, тук абсурдът не е самоцел, а присъства в силна логическа връзка с реалния проблем (темата). Този тип карикатура е близка до плаката, макар и изпълнена с известна доза илюстративност.
В тази посока работят Румен Драгостинов, Валентин Георгиев, Диляна Николова, Стефан Десподов, Милко Диков, Цочо Пеев, Алла и Чавдар Георгиеви. Много често този вид карикатури се правят специално за изложби, обиколили са световните форуми тук и по света и 34-тата национална изложбата е единственият шанс на зрителя да ги види. Румен Драгостинов и Валентин Георгиев са носители и на десетина “Grand Priсe” от световните галерии на карикатурата, където международната конкуренция е отчайващо голяма.


Встрани от цялата надпревара стоят творбите на Стоян Дуков и Иван Веселинов. Сякаш нарисувани за собствено удоволствие, в тях личи съзнателно бягство от проблемите, за сметка на стремежа към стил и гротеска, характерни за големите майстори на рисунката. Това могат да си го позволят хора, които са натрупали с годините голям багаж изкуство. Познаваме творчеството и на двамата и им е простено да бъдат над нещата в карикатурата.


Не можем да не споменем имената на Владимир Маринов, Никола Георгиев-Кайо, Ириен Трендафилов, Анатолий Станкулов, Коста Драгостинов и разбира се, Велин Андреев – награден от секция „Карикатура” за цялостно творчество.
В рамките на 34-национална изложба можем да отбележим и експеримента на проф. Стоян Дуков да посее семето на карикатурата и сред своите студенти от класа по анимация в Нов български университет. Този своеобразен „Cartoon Idol” съжителства наравно с големите имена в съвременната българска карикатура и в това има някакъв чар. Но ще има резултат само ако любовта към изкуството на карикатурата е по-силна от любовта към учителя – карикатурист.
Карикатуристът не може да се култивира. Никой не може да научи друг на чувството за хумор. Карикатуристът е като трънлив бурен, който пониква там, където никой не го очаква. Той е и като едно нежно цвете, много ранимо от бруталността на ежедневието, което никога не расте в саксия

Любомир Михайлов


НАГРАДИ на 34 Национална изложба карикатура


Награда на СБХ – сатирична пластика от Ишхан Нигохосян
ХРИСТО КОМАРНИЦКИ

Награда на Столична община на името на Доню Донев
СТЕФАН ДЕСПОДОВ

Награда за цялостно творчество на сп. „Тема”
ВЕЛИН АНДРЕЕВ

Награда на Дома на хумора и сатирата в Габрово
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Награда на в. „Стършел”
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Награда на в. „Дума”
ВЕНЕЛИН ГЕОРГИЕВ

Награда на в. „Про и Анти”
КАЛИН НИКОЛОВ

Награда от Георги Чалъков за еротична карикатура
ЦОЧО ПЕЕВ

Награда за политическа карикатура от името на политическа партия „Българска нова демокрация”
ЧАВДАР НИКОЛОВ

Награда на в. „Трета възраст”
ГЕОРГИ ВЕДРОДЕНСКИ – МОРТОС