Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивВариант Везувий. Калин Николов - графика

02.12.21 - 22.12.21 | Изложбен център "Шипка" 6, София

Калин Николов е роден през 1956 г. в София. Завършил е Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии” при проф. д-р Евтим Томов. Паралелно се учи, а по-късно и работи с художника Борис Димовски. В  момента е уредник на Графичния кабинет на Националната галерия, София.

Настоящата изложба е връщане към два от източниците на въображение на художника. Първият е видяното чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от 50-те години на миналия век, запазен още в оригиналната си кутия с инструкциите за този „Модел Е“, но рядкост у нас някога. Особено с многото си диапозитивни барабани, които представяли седемте чудеса на света, сватбата на английската кралица и изкачването на Везувий. Вторият момент е филмът „Параграф 22“ от 1970 г. по известния роман на Джоузеф Хелър, умело адаптиран към черния хумор на писателя.

Калин Николов е имал самостоятелни изложби в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013, 2018), Габрово (2014, 2016), Велико Търново (2017), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015), и др. Бил е художник на вестниците „Антени“, „Вечерни новини“, „La Strаda“, „Щастливец“ „Репортер 7“, “Парижки вести“, „За буквите – О писменехь“, списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“, издателствата „На слука” и „Огледало”, на сайта „Българи“. Бил е дългогодишен консултант на нишкото издателство „Братство“ по историята и проблемите на балканските култури. Илюстрирал е книги на Атанас Далчев, Радой Ралин, Йордан Радичков, Димитър Томов, Кин Стоянов, Росица Чернокожева, Роси Кота, Захари Иванов, Тодор Климентов, Пламен Анакиев, Огнян Герджиков, Мирела Костадинова, Емил Измирлиев и мн. др.

Автор е на книгите „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“ (творческа биография на художника и на неговото поколение), „Неосъщественият музей“ (по идея на Радой Ралин), „Елза Гоева“ (монография), „“Художници, свързани с историята ни“, редица каталози и изследователски студии свързани с историята на българското и чуждото изобразително изкуство. Съставител е на изложби за Националната галерия  на европейска графика и живопис в контекста на балканската и световната култура.

За автора                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

„Неговото изкуство е съществена част от българската биография на източноевропейското поколение млади интелектуалци от 70-те и през 80-те години, което в случая с Калин предизвика и понесе серия свалени изложби, унищожени илюстрации (дори от вече отпечатани и разпространени книги )... Тук е нужно да се споменат усилията му да бъдат възстановени за паметта напълно зачеркнатите творци като Райко Алексиев, Михайло Парашчук, Васил Иванов (на негово име той основа едно от първите неформални – ако не и единственото – сдружения на български художници ), а също така осветяване творческото наследство на художници като Борис и Славка Деневи, Александър Божинов и Александър Добринов, дейността на южнославянското движение “Лада”, писателят Асен Христофоров... Може да се припомни и рисунката-плакат от програмата на студентска театрална група, за която Радой Ралин казваше, че е “единственият недвусмислен портрет на Живков, публикуван публично през негово време”, а Адам Михник реагира с възхищение...

   Всъщност и до ден днешен съставен елемент в творчеството на Калин Николов е визията за съвременност и актуалност, усукана с някои по-сложни неща, които обобщено наричаме философски за да не ги обясняваме подробно. Колкото до техниката му, тя се развива във все по-изненадващи нови форми. Важното е, че творбите му остават в съзнанието ни като израз на богата и ярка индивидуалност, разкриваща сложна и съвременна духовност, стремеж към овладяване на нови художествени светове и непримиримост с вече познатото и казаното.“

Георги  Рупчев, 1998 г.

  

„Стара истина е, че всеки човек е уникално явление – той не се повтаря в света, населен от милиарди хора. Затова е нелепо да се напъват някои творци да изглеждат неповторими. Рекламата може да увеличи ръста, но това е от лупата на бинокъла – формата си остава както бог е повелил. От суперменската големина на художника Калин Николов очакват баскетболни изяви, но духовната постройка е деликатна. Тя е приютила художника, а той с благодарност следва съкровената си повеля – да рисува благородни помисли, дефицитни за нашето време добродетели.

Калин Николов твори като вътрешния му поглед е към еталона ЧОВЕК. Достъпен в графичния изказ, експресивен когато сюжета буди гняв или умиление. Чужд му е нахалният авангардизъм и легализирания (уви) комерсионализъм. Този млад човек цени старите нови постулати – красота без истина е фалш.“

Борис Димовски, 2000 г.