Съюз на Българските Художници / Изложби / АрхивФестивал на съвременната българска керамика

01.09.21 - 17.09.21 | Изложбен център "Шипка" 6, София

откриване – 1 септември, 18:00

Фестивалът се провежда с прекъсване от 2010 г. под името Фестивал на съвременната керамика. От 2018 г. фестивалът се преименува на Фестивал на съвременната българска керамика, запазвайки съвременните посоки на развитието си. 

И в настоящото издание продължава започналата миналата година тенденция към развитието на фестивала като международен. Заедно с българските керамици в изложбата тази година участват колеги от Румъния, Италия и Белгия.

Във фестивала се отделя специално внимание на двама автори: Георги Бакърджиев (1899 – 1972) и Момчил Цветков (р. 1961). Бакърджиев е една от знаковите фигури в българската керамика, работил във Франция през 20-те и 30-те години на ХХ век и в България от края на 30-те години. Момчил Цветков е представител на по-младите поколения керамици, изявяващ се от края на 70-те години насам.

Ето част от текста на доц. д-р Виолета Василчина към каталога на фестивала: 

"Никой от художниците керамици вече не се вълнува от това дали керамиката е „приложно“, „декоративно“ или някакъв „друг вид“ изкуство – класификациите отдавна са изживени. Но чувствителността към многоликата й образност е останала, дори е придобила нови нюанси. Нещо повече, в някои от показаните произведения интерпретацията на керамичния материал е доведена до излизане извън границите на възможностите му или до изтръгване на нови „звуци“. Ето как Агнес Дуерснабел определя това търсене: „Исках да създам странен и загадъчен обект, без никаква практическа цел“. Изглежда именно образната и изразната необятност на керамиката е сред силно въздействащите очарования върху артистичните натури." 

За контакт:

Елена Виденова, 0888 945 184

 

***

ГЕОРГИ БАКЪРДЖИЕВ (1899 – 1972)

Георги Бакърджиев в роден е на 30 август 1899 г. в Карлово. През 1919 г. заминава за Франция да учи художествено стъкларство и керамика в Техническото училище в Париж. Там посещава декоративното ателие на големия френски стъклар и керамик Жан Люс. Работи и във френската фирма „Преста“. Две години учи декоративна скулптура във вечерните курсове на проф. Влерик. От 1923 до 1940 г. се установява в Севър, югозападно предградие на френската столица, и прави свое ателие. През парижкия си творчески период работи предимно със стъкло и порцелан, усвоява и работата с каменина. От 1927 до 1937 г. е член на Дружеството на парижките декоратори. В този период Бакърджиев работи предимно стъкло и порцелан. Негови творби получават най-високи оценки и му носят големи международни награди (Гран при 1930 г. в Лиеж). Излага творбите си в парижките салони на декораторите в Гран пале и Тюйлери, на Световното изложение в Лиеж и др.

Завръща се в България през 1940 г. и се установява в София и прави ателие на ул. „Орландовска“. Започва работа по възстановяването на сивата тракийска керамика и на стилизиране на формите в грънчарството и изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им. Настъпва нов период в творчеството на Бакърджиев, с ясно изразени национален облик на работите му. Възражда някои древни форми. Рисува и живописни картини. Негови произведения, работени в различни техники (теракота, сива керамика, ангоба, каменина, рисувана керамика и др.) са излагани на много изложби в България и чужбина. Урежда няколко самостоятелни изложби (1941, 1942, 1943, 1946,1957, 1964, 1967, две през 1969 г.) Развива и публицистична дейност. Пише статии, критики и доклади. Автор е на монографиите: „Керамиката в България“ (1956), „Кована мед“ (1957 г.), „Бусинска керамика“ (1968). За него има издадена монография от критика Кирил Кръстев (1965 г.). Бакърджиев е използвал да работи в различни керамични техники които е овладял във Франция. Повечето от творбите му са с традиционален облик – „Конче“ (1945), „Юбилейна бъклица“ (1959), декоративни чинии „Карлово“ (1954), „Копривщица“ (1955), „Несебър“ (1961), „Рилски манастир“ (1964). Притежание на Националната художествена галерия е керамична фигура „Конят“ (1966). Творби на Георги Бакърджиев притежават музеи във Франция и Италия.

Умира с София на 22 януари 1972 г.

 

МОМЧИЛ ЦВЕТКОВ (р. 1960)

Момчил Цветков е от авторите, които веднага те грабват със своята силуетна изчистеност на образа. Тук пестеливият синкретичен език на формата говорят със силата на съпреживения обект пречупен през вътрешния свят на художника. Умелата игра на форми както в монументалната керамика, така и в малката пластика, отварят вратата към голямата сцена за автора.

Момчил Цветков завършва Художествената академия, специалност „Керамика“, в класа на проф. Венко Колев през 1983.

В периода 1983 – 1990 създава множество произведения в областта на монументалните изкуства, някои от тях са „Родина“, „Добруджа“, „Ловеч“, „Рила“ и др. В периода от 1988 – 1990 участва във всички общи художествени изложби и има откупена творба от Националната галерия за приложни изкуства. През 1988 г. става член на СБХ. През периода 1990 – 1993 г. реализира две изложби в Дортмунд Германия. През 1995 – 2000 г. реализира проекти в областта на интериора. 2001 г. се отдава на работата с метал и дава живот на две металопластики в клиника „Св. Екатерина“ в София. 2003 създава паметник на войводата Георги Кондолов в град Царево. 2010 г. изпълнява проектът си от две релефни композиции, наречени „Монетите по българските земи“, които оформят централния вход на Министерството на финансите. През 2013 г. печели първа награда в национален конкурс за изграждане на паметник символ. Той е посветен на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война. Има шест самостоятелни изложби.