ОТВОРЕНО ПИСМО
от Любен Генов – председател на СБХ - продължение
Ще цитирам пак част от устава с цел яснота по отношение на приоритетите в дейността на съюза. Първа точка от чл.6, свързана с основните цели на СБХ, гласи: „Да съдейства за развитието на българските изобразителни изкуства и изкуствознанието, както и за популяризирането им в страната и чужбина”. Цитирам и точка втора: „Да обединява и защитава творческите и професионални интереси на своите членове, да подпомага творческото и професионалното им развитие”.Първа точка от чл.7 за средствата за постигане на целите гласи: „Организира общи, колективни и индивидуални изложби на български и чуждестранни художници”.
Достатъчно е да се върнем само 40 години назад в историята на СБХ, двайсет от които са категорично в условията на демократично развитие на държавата ни, за да видим, че осъществяването на целите и прилагане на средствата за постигането им са почти изцяло свързани с функционирането на изложбения комплекс на „Шипка” 6. Логичен е изводът, че без „Шипка” 6 съществуването и дейността на СБХ са обречени. Но и животът на тази галерия с национално и международно значение за културата ни също е тясно свързан със СБХ. Основните фактори, които затрудняваха дейността й, бяха съдебните спорове около неяснотите по собствеността. Затова външни инвестиции практически не беше възможно да бъдат привличани. Защо са ни необходими тези средства? За ремонт!
Въпреки трудностите СБХ винаги се стремеше да бъде добър стопанин и успяваше, доколкото бе по силите му и с максимума, до който се разпростираха средствата му, често свръх възможностите.
В настоящия момент, след доста години, след много наши действия, предизвикани или предопределени, след куп стечения на обстоятелствата, след много усилия на най-различни нива е факт едно решение на Министерски съвет, с което медиите и обществеността бяха вече запознати. Понеже много често се спекулира в тълкуването на онова, което се случва, си позволявам да повтарям вече казани неща. Не само по мое мнение, вземането на това решение на МС беше жизнено важно за организацията ни и ще доведе до отваряне на възможности най-после да се разрешат натрупани с десетилетия проблеми. Това събитие според мен е достатъчно значимо и отговаря на критериите, които дават основание на ръководството на СБХ да отправи предложението до премиера и до министъра на културата за почетно членство. Решението за връчването на това отличие не е нищо повече от знак на благодарност към личности, които имат заслуга. В това решение не виждам нищо унизително за СБХ. То е взето от членовете на Управителния съвет с необходимото мнозинство (само един е гласувал „против”, а един от всички гласували „за” е с особено мнение), съгласно чл.33 т.5 от устава на СБХ и телефонна връзка. Аз съм гласувал „за” и решението ми е взето без нечий натиск или влияние. Подобна практика не е необичайна, предвид и честите пътувания на голяма част от колегите.
В мандата на новото ръководство гласуванията в УС се протоколират поименно. Заради отправените критики трябва да подчертая, че това са достойни хора, за които мога да гарантирам, че не са нито сервилни, нито са политически слагачи и подмазвачи и, доколкото знам, винаги са вземали решенията си по собствена воля и без натиск.
Естествено не подлагам на съмнение достойнството на всеки, който би бил против подобно решение, но не мога да приема чрез нечие лично несъгласие и антипатия към определени хора да се разпалва обществен скандал. На пръв поглед обосновката на проф. Минеков е разбираема и никак не ми се иска в мотивите да виждам уреждане на лични сметки или вадене на политически дивиденти. Опитвам се да проумея агресивността на подобно поведение, разбирам непримиримостта на някои хора, но не мога да разбера кому е нужно с толкова нестихваща енергия да се раздухва скандал, чрез който сякаш целенасочено (надявам се да не е така) се петни името на една творческа организация. Сигурно ще ми се възрази, че критиките са не към организацията, а към нейното ръководство, сиреч и към мен. Да, никой не е безгрешен, но в случая се скандализира легитимно взето решение. Случайно ли е, че тази активност беше предшествана в последните месеци и от други медийни изяви, наситени с остър сарказъм, ирония и открита неприязън, насочени към съвсем конкретен адресат. Нямам нищо против свободата на всеки да изразява лични позиции, но това си има своите граници и като един от всички членове на СБХ категорично не съм съгласен да се въвлича целият съюз в подобни жалки ситуации на публично оплюване. Слави Минеков е уважаван наш колега (от мен поне със сигурност), председател на Контролната комисия, но и като такъв още по-малко има правото да въвлича организацията, за която работи, в скандал. В прерогативите на тази комисия е да следи и контролира спазването на устава, законовите разпоредби, изпълнението на решенията на ръководството на СБХ и т. н., но никъде не се и упоменава правомощието да прави публични изявления и да скандализира решенията на ръководството. Не мога да приема по друг начин неговите изявления освен като лични.
Държа да уверя, тъй като имаше подобни тълкувания, че не е упражняван натиск от когото и да било за удостояването на г-н Бойко Борисов със званието. Решението излиза от Изпълнителното бюро на СБХ. Абсурдно звучи да се пита и да се търси точно кой го е предложил, едва ли не за да му се държи сметка, сякаш е виновен за нещо. Живеем в демократична държава и имаме право на свободно мнение и убеждения. Нека се уважаваме дори и с различията в позициите си. Нека да не превръщаме несъгласията си в грозни сблъсъци.
Не се притеснявам да го кажа отново – според мен заслугата е безспорна, въпреки опитите тя да бъде омаловажена и намерението да се изрази благодарност да беше охулено и скандализирано. Да, наистина Бойко Борисов и Вежди Рашидов са едни от многото държавни служители, които в този случай просто са си свършили работата. Но те можеха пак да си свършат чудесно работата и без да решат нашия проблем, така както правеха много правителства преди тях. (Има съдебни инстанции – оправяйте се!) Съжалявам, че трябва пак да повтарям неща, казани толкова много пъти, но нали все пак си спомняте, че това беше проблем и за една, бих казал, по-важна по отношение бъдещето на нацията институция, каквато е СУ „Св. Климент Охридски”. Освен чрез съдебни дела този заплетен от държавата казус можеше да бъде разрешен само от държавата. Да, г-н Минеков е прав за заслугата на ректора на университета проф. Илчев, който пое инициативата заедно с проф. Мирчев като председател на СБХ, да се води диалог за извън-съдебно споразумение и разрешаване на проблема на ниво Министерски съвет. Но това е изтъквано многократно и на заседанията на УС, и в медиите. Няколко пъти се появи въпрос за това как може Министерски съвет да отменя решения на съда. За съжаление Слави Минеков не отговори достатъчно ясно, въпреки че е добре запознат, така че се налага да обясня. Министерски съвет не е отменил съдебно решение – това е невъзможно, решението си е в сила, но то е по дело за пропуснати ползи и точна информация за това е публикувана вече. Това, което МС може, е да деактува имот и да прехвърля правото на собственост. Не е без значение, че точно това правителство пожела да проумее и да се трогне от факта, че нашият съюз с десетилетна история през цялото си съществуване, и в предишните условия, и още по-важно в настоящите, водеше и води културна политика от национално значение, въпреки характера си на частно сдружение, което спокойно би могло да си развива дейността (по закон) само в частна полза. Някой да си спомня в хилядите изложби през десетилетията в залите на „Шипка” 6 да се е влизало със заплащане на вход, както е например другаде? Няма такъв случай. В същото време от 1990 година насам организацията ни се справя сама с бюджета, който изложбена дейност от такъв мащаб изисква. Вярно, че невинаги сме успявали да достигаме най-високото ниво, но винаги сме поддържали степен, гарантираща ни достойното представяне. Разбира се, че точно тук са се случвали и стотици великолепни изложби, които завинаги ще останат в историята. За кой ли път ще трябва да спомена на онези, които гледат на СБХ като на някаква тоталитарна структура и издънка от миналото: в СБХ не влизат средства от държавата, с изключение на десетина хиляди лева годишно (в най-добри случаи), отпуснати за изложби, след като за тях кандидатстваме по общи програми в Столична община или Министерство на културата, откъдето се субсидират още десетки културни изяви във всички области на изкуството. За съжаление все още има хора в България, които си мислят, че ние, художниците, си лежим безгрижно по етажите на „Шипка” 6 и някъде отгоре ни се спускат милиони, с които си редим изложби, а остатъците ги прибира УС. Ръководството на СБХ няма за какво да се подмазва на правителството, както ни критикуват. Това, което то направи за нас, е факт, а ние му дължим благодарност. Толкова. Ничие достойнство не е накърнено, ничия свобода не е отнета. На когото не му харесва да бъде член на СБХ, нека не бъде. Който не е бил съгласен с нещо, винаги е имал възможността да реагира и да бъде чут. Жалко е, когато човек не може да превъзмогне своето его и си позволява, воден от него, да прави публични скандали. Жалко, че винаги има и жадни за скандали консуматори. Ако наистина настоящото ръководство със свое решение е навредило на организацията, то има Общо събрание, има правила за свикването му и в негово право е да си избере друго, по-достойно. Само се питам кой навреди повече – ръководството с решението си или реакцията на един от нас, който направи от това скандал. Не виждам и нищо нередно в това да благодариш, когато има защо. Една работа може и да не бъде свършена, а би могла да е и добре, и зле свършена. Защо да е унизително да благодариш за добре свършената работа? Защото някой не ни е симпатичен, за това ли? Обвинени сме, че се подмазваме на властта, че вършим нещо изключително срамно и позорно, като награждаваме с почетно звание двама политици (сиреч едва ли не хора, които не заслужават и грам уважение). Не, няма да се съглася с подобни опити да бъде опетнено нечие достойнство. Сигурен съм, че нито аз, нито моите колеги сме идеални, но съм убеден в почтеността на всички тях и знам, че са хора с достойнство. За собствената си репутация не се притеснявам и мога с усмивка да приемам всякакви несъстоятелни обвинения и нападки, но когато се прави скандал и се опетнява името на Съюза на българските художници, това вече е тревожно.
Винаги съм стоял далеч от политиката, но в момента си задавам въпроса дали именно този, който ни обвинява в политическо слагачество, не изпълнява точно нечия политическа поръчка, или просто действа по собствени политически убеждения и пристрастия. Да, афиширани са подбудите – моралът и съвестта му. Ние, другите, нямаме право на такива. Ние сме съгрешилите и трябва да се разкайваме само защото той мисли така. Питам се какво морално има в това да се биеш по гърдите, че си съвестта на цял един съюз с хиляди членове, да обвиняваш колегите си в проституция и да въвличаш в обществен скандал организацията, в която членуваш. А за твърденията в дадената от него пресконференция, че част от членовете на УС и на Контролната комисия били в паника и се страхували за решенията си, просто недоумявам как е възможно да се тиражират подобни нелепи лъжи. Кой и от кого се страхува? От какво?...
Има моменти, в които по-важно от собственото ни достойнство е да запазим достойнството на другите хора. Също проява на достойнство е човек да умее да преглъща горделивостта си. Много пъти именно тя ни кара да вършим недостойни неща. Случвало ми се е да се гордея, че съм българин, но и много пъти е имало защо да се срамувам. Значи ли, че съм недостоен българин? Подобни противоречиви усещания вероятно и всеки член на СБХ може да изпита по отношение на членуването си в организацията. Поне за себе си мога да призная, че е така. Но когато човек е ангажиран официално в ръководството и сам е избрал да й служи, то би трябвало (според мен) да пусне с една крачка напред достойнството на каузата, за която работи, пред собствената си гордост и собственото си достойнство. В отговор на понесените упреци ще ви припомня една от каузите, за които и аз, и другите ми колеги от УС (дано не греша), приехме да работим, а именно, с всички възможни законни средства да запазим „Шипка” 6 като собственост на СБХ. Ако по пътя на всички действия в тази посока, без да са правени компромиси със законността и почтеността, е накърнена нечия лична гордост, то негово право е да го заяви, но според мен именно това е и моментът, в който всеки в подобна ситуация, преди да реагира по какъвто и да било начин, да се замисли за крайната цел, за последствията и за съдбата на целия съюз, и не по-маловажно, какво ще стане със „Шипка” 6. Защото от тази галерия имат нужда не само художниците, а и всички българи. Това, което съм убеден, че е необходимо на съюза в дългосрочен план, освен свобода и независимост, които все пак са му гарантирани в рамките на законодателството на тази държава и никой до момента не му е отнел, е едно ползотворно сътрудничество с културното министерство и другите държавни и частни институции, от които зависи цялостната културна политика в тази държава. Личните симпатии и антипатии към една или друга политическа фигура тук нямат значение. Хубаво е, когато някои неща могат да се решават тук и сега, но има и други, за които трябва малко повече време. Понякога да премълчиш се оказва по-трудно, но по-умно. Още повече, когато залогът не е собствената позиция, а нещо далеч по-важно и свързано не само с днешния ден. Много неща един творчески съюз би трябвало и може да постига сам, но помощта, която държавата би могла да дава в областта на култура, е безценна, и това би трябвало да стане част от взаимното ни разбирателство. Не виждам нищо по-нормално от търсенето на подобно сътрудничество.
Надявам се разумът ни да надделее над страстите, за да можем да вършим с радост работата си.
С уважение: Любен Генов
ОТВОРЕНО ПИСМО на УС на СБХ - продължение
Особените заслуги към делото на българското изобразително изкуство са основен мотив за нашите решения и биха могли да принадлежат всекиму. Намираме помощта, оказана на СБХ благодарение на политическата воля на г-н Бойко Борисов и г-н Вежди Рашидов, за безспорна и безпрецедентна по своето значение и важност. Това, че към настоящия момент те заемат политически постове, които са направили това възможно, не обезценява ни най-малко техния персонален принос. Нашето предложение за почетно членство не означава съобразяване с политическата конюнктура, а напротив – то е независимо от моментната политическа ситуация.
Какво нередно е направено в конкретния случай и защо естествената благодарност се третира като нещо лошо? Не искаме нашите действия да бъдат използвани политически.
Твърдението, че държавата е била длъжна да направи необходимото за СБХ, е не само юридически необосновано, но и практически отречено от бездействието на предшествениците им.
Като свободна творческа организация Съюзът на българските художници не допуска и не би допуснал нежелано външно вмешателство при вземане на своите решения. Нито политически натиск – обществен или частен, нито индивидуални борби, маскирани като знаме на нравствеността, са влияели или ще влияят върху решенията на този Управителен съвет.
Свободата ни е отвоювана и изгладувана в продължение на вече много години и няма да я подарим на никого.
Александър Радославов
Анжело Красини
Богомил Живков
Бойко Митков
Весела Радоева
Георги Чалъков
Десислава Минчева
Димитър Грозданов
Долорес Дилова
Емил Стойчев
Ивайло Дженев
Любен Генов
Митко Динев
Станислав Памукчиев
Стефан Божков
Стоил Мирче
предишен текст по темета:
Уважаеми колеги,
Изминаха шест месеца от избора на ново ръководство на Съюза на българските художници. В качеството си на председател си позволявам да направя това изявление, още повече че то е свързано с информация от съдбовен характер за съществуването ни като творческа общност. В бюлетина се публикуват сведения за някои от по-важните решения на Управителния съвет и Изпълнителното бюро, като своеобразен опит от наша страна да даваме периодичен отчет за част от онова, което се случва в организацията ни, така да се каже – зад кулисите. Важни неща, които за разлика от изложбената дейност, най-често остават невидими, въпреки тежестта на последствията, които носят.
В програмата за дейността на СБХ при всички ръководства през последното десетилетие една от основните теми неизменно беше свързана с проблемите ни около собствеността върху сградата на „Шипка” 6 и делата, водени от Софийския университет срещу нас. Настоящото ръководство на Съюза също обедини своите усилия в приоритета за отстояване с всички възможни средства правото ни на собственост, водене на преговори за споразумение със СУ „Св. Климент Охридски”, постигане на единна позиция и общо обръщение към държавната власт за разрешаване на проблема в полза и на двете институции. За всички нас е ясно, че съдбата на СБХ в голяма степен зависи от качественото ниво на основната ни дейност – изложбената, а нейната значимост изцяло е свързана с функционирането на изложбения комплекс. Сигурно няма човек в България, който да не идентифицира лицето на Съюза на художниците с галерията на „Шипка” 6.
По различни стечения на обстоятелствата последните четири месеца се оказаха особено динамични и важни по отношение на този казус, неразрешим от десетилетия. Редица съображения ни принуждаваха да пестим текущата информация около развитието на нещата, преди да сме категорично сигурни във финалното им разрешаване. Ето в резюме какво всъщност се случи.
На 01.06.2011 година, само месец след началото на мандата ни като ново ръководство, получихме тежък удар с излязлото решение на Върховния касационен съд. То дойде в резултат на допуснато касационно обжалване от страна на СУ на решение № 227 от 03.02.2009 година по гр.д. №199/2005 година на Софийски апелативен съд (решенията на две съдебни инстанции бяха в полза на СБХ) и в общи линии гласи: ВКС…реши: …Осъжда СБХ… да заплати на СУ „Св. Климент Охридски” сумата от 650 235 лева..., съставляващи обезщетение в размер на приходи от наеми за периода от 28.03.2000 г. до 07.03.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2003 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 28 016 лева… съдебни разноски…
Като реакция от наша страна бе изготвено обръщение към медиите с позицията на СБХ.
Незабавно бе инициирана среща на председателя на СБХ с ректора на СУ.
Бяха изпратени писма от СБХ до министър-председателя, министъра на културата, министъра на регионалното развитие, министъра на образованието, областния управител, кмета на София.
Проведе се среща на председателя с президента Георги Първанов.
Осъществиха се поредица от срещи с министъра на културата Вежди Рашидов, а благодарение на неговата инициатива и с министър-председателя Бойко Борисов, министъра на образованието, министъра на регионалното развитие, областния управител.
На 29.06.2011 по предложение на ректора проф. Илчев, Академичният съвет на СУ взе решение, с което официално даде съгласие да бъдат преустановени претенциите на университета към сградата на „Шипка” 6, но само след безвъзмездно предоставяне от страна на държавата на друга сграда за управление на университета.
Ръководството на Съюза на българските художници на 15.07.2011 г. депозира свое официално искане до областния управител на София за иницииране на процедура за безвъзмездно прехвърляне на имота на „Шипка” 6 в собственост на СБХ. На заседание на УС на СБХ бе взето и решение за отказ от заведения срещу държавата установителен иск за право на собственост върху въпросния имот.
На 09.08.2011 г. областният управител на област София Данаил Кирилов внесе до министъра на регионалното развитие подробен доклад и официално предложение за предоставяне безвъзмездно за управление на СУ „Св. Климент Охридски” на недвижим имот - публична държавна собственост, находящ се в район „Възраждане”, бул. „Ал. Стамболийски” 82; обявяване на недвижим имот – публична държавна собственост, намиращ се в район „Средец”, ул. „Шипка”6 за имот – частна държавна собственост и безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху него на сдружение „Съюз на българските художници” по реда на чл.54 от ЗДС.
На 29.08.2011 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев внесе в Министерски съвет доклад и проект на Решение на Министерски съвет за безвъзмездно предоставяне за управление на имот - публична държавна собственост на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, и за обявяването на недвижим имот – публична държавна собственост, за имот – частна държавна собственост и безвъзмездното му прехвърляне в собственост на сдружение „Съюз на българските художници”.
В резултат на всички тези събития на 14.09.2011 г. на свое заседание Министерски съвет взе историческото решение, с което най-после се слага край на четиридесетгодишните спорове между СУ „Св. Климент Охридски” и Съюза на българските художници. Правителството прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху галерията на „Шипка” 6 на СБХ и компенсира Софийския университет, предоставяйки му сградата на бившия механотехникум на бул. „Стамболийски”.
Това означава, че Съюзът на българските художници, най-старата професионална творческа организация, която се издържа изцяло от собствени приходи, ще продължи свободно да изпълнява национално-отговорната си политика в областта на изобразителните изкуства без притеснения относно собствеността върху изложбения комплекс на „Шипка” 6.
Като председател на СБХ ми се иска заедно с цялото ръководство и от името на всички членове на Съюза да изкажем благодарност към българското правителство, лично към министър-председателя Бойко Борисов, към министъра на културата Вежди Рашидов, към министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и към областния управител на област София Данаил Кирилов за безрезервната им подкрепа към изобразителното изкуство. Това решение на Министерския съвет доказа волята и желанието на настоящото правителство да вземе решения, които най-сетне да прекратят дългогодишния спор и да удовлетворят двете институции.
СБХ дължи признателност и към своите предишни ръководства, защото този успех идва и като резултат от всички усилия, положени в името на тази кауза в мандатите на бившите председатели Христо Харалампиев и Ивайло Мирчев. Дълга е предисторията и неизброими са подробностите около развитието на проблема през годините, водените дела срещу нас, стратегията и поредицата от важни стъпки, предприемани от бившите ръководства. Тук е мястото да спомена за особено важната роля на адвокат Янита Тончева, адвокат Даниела Шиклева, адвокат Христо Студенчев и правна кантора „МОДУС КОНСУЛТ”, които умело ни преведоха през този юридическия лабиринт.
Специална благодарност заслужава и ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев за добронамереността и активната позиция при решаването на спора.
Лично искам да благодаря на целия Управителен съвет и на всички останали колеги, които бяха загрижени и съпричастни, и спомогнаха за постигането на благоприятното за СБХ развитие в сагата „Шипка” 6.
Уважаеми колеги, трябва да ви уверя, че оттук нататък на ръководството на Съюза на българските художници му предстои да положи още много усилия за осигуряването на инвестиции за реновиране на изложбения комплекс, успоредно с разрешаването на проблемите около другите наши имоти и трудните решения, относно бъдещето на предприятията, в които СБХ е съдружник. Пожелайте ни успех!
На всички колеги - вдъхновение!
предишен текс по темета:
На днешното /14.09.2011/ си заседание правителството прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху галерията ул. Шипка 6 на сдружение „Съюз на българските художници".
Четиридесет годишният спорен казус за сградата- символ на българското изобразително изкуство започва още с построяването й през 1972 година. Съюзът на българските художници, като инвеститор в построяването на галерията и СУ отдавна водят преговори за разумно разрешаване на възникналия помежду им конфликт. Активните мерки и разговори бяха наложени и от последното решение на Върховния касационен съд.
Постепенно бе осъзната на всички нива необходимостта от запазването на функциите на СБХ и определящата му роля в художествения живот на страната. Отнемането на сградата на Шипка 6 би представлявало край на дейността му.
Председателят на СБХ Любен Генов и ръководството на Съюза благодарят на българското правителство, лично на министър-председателя Бойко Борисов, на министъра на културата Вежди Рашидов, на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и на областния управител на София-град Данаил Кирилов за безрезервната им подкрепа към изобразителното изкуство. Днешното решение на Министерския съвет доказа волята и желанието на настоящото правителство да вземе решения, които най-сетне да удовлетворят двете институции.
СБХ изразява признателността си към предишните ръководства на Съюза и към ректора на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ професор Иван Илчев за добронамереността и активната им позиция при решаването на спора.
Чрез справедливо овъзмездяване на СУ „Св. Климент Охридски” с друга сграда и чрез предостяването на Шипка 6 на законния му собственик държавата демонстрира отношение и загриженост към националната ни култура и наука.
От септември 2011 Съюзът на българските художници, най-старата професионална творческа организация, която се издържа изцяло от собствени приходи, ще продължи свободно да изпълнява национално отговорната си политика в областта на изобразителните изкуства.
За художниците днешния ден е истински празник и ден на надежда, че усилията им имат смисъл.